Но докато се приготвях за сън и нощта напредваше, от нея все още нямаше и следа. Всички други се бяха върнали и замаяно се добраха до леглата. Това поставяше пред мен дилема. Дали трябваше да съобщя на мистрес Кълпепър? Ами ако на Мира ѝ се беше случило нещо? От друга страна, познавах навиците на Мира. Беше напълно възможно все пак да се е измъкнала тайно да изследва града. Ако съобщях за отсъствието ѝ, това щеше да ѝ навлече неприятности. Щеше да е безопасно да се обърна към Седрик, но след спречкването ни не ми се искаше да го правя. Мира беше жилава, казах си. Щеше да се справи.
И наистина, когато се събудих, тя беше в леглото си.
– Разтревожих се за теб – казах ѝ. Не я попитах направо какво е станало, но очаквателният тон в гласа ми ясно даваше да се разбере, че жадувах да науча още.
– Съжалявам – каза тя, като спря за миг и се протегна и прозя. – Не исках да те плаша. Благодаря ти, че не си казала на никого.
Когато все така не предложи никакво обяснение, попитах:
– Да разглеждаш града ли беше излязла?
Тя се поколеба:
– Да. Лекомислена постъпка, знам.
– Можеше да ти се случи нещо! Обещай ми, че няма да го направиш пак. Не е безопасно за сама жена.
– Светът никога не е – промърмори тя.
Зачаках да чуя още нещо, но то не последва.
– Не обеща.
– Защото не мога.
– Мира...
– Аделейд – прекъсна ме тя. – Трябва да ми повярваш, че не бих направила нищо – опасно или друго – без основателна причина. Но... е, всички си имаме тайни. Знам, че ти също имаш, и уважавам това.
Кимнах, знаейки, че би било лицемерно да настоявам, когато премълчавах толкова много неща.
– Само ми кажи това – казах най-накрая. – Не си била навън с аланзанците, нали? – Не се сещах за нищо друго потайно, което би правила, а не бях сигурна, че бих могла да се справя с двама еретици в живота си.
Тя се засмя изненадано:
– Не. Откъде ти хрумна?
– Защото, ами, ти си от Сирминика. И винаги знаеш толкова много за тях.
– Знам – призна тя и стана малко по-сериозна. – Бях отгледана сред тях, симпатизирам им, но не, не съм една от тях. Просто порядките им са някак вдълбани в ума ми. Когато видя пълна луна, си помислям как би била идеална за някоя от техните сватби. И винаги знам празниците им. Като например утре е Звездното пришествие, не че ще го отбележа.
– Звездното пришествие – повторих. Названието не ми беше познато. – Това някакъв ритуал, пълен с непристойни действия, ли е?
– Мислиш за Пролетните ритуали, а те всъщност не са толкова непристойни. Много аланзанци имат здрави морални ценности. Звездното пришествие е по-тържествен празник.
Кимнах, несигурна какво да изпитвам по отношение на постъпките ѝ. Радвах се, че не я застрашава арест заради ерес... но ако не беше това, тогава в каква опасност можеше да се е заплела?
Не получих отговори, а скоро последва шеметен ден. Нямаше почивка за нас след пищното снощно празненство. Следобедът беше препълнен с уговорени срещи с евентуални бъдещи кандидати за женитба, които искаха да говорят с нас насаме. Използваше се всяко кътче от къщата, тъй като мистрес Кълпепър уреждаше стаи за тези срещи и определяше за всяка придружителки, които да следят за благоприличието. Имах четири срещи в течение на деня, едната – с благородник, когото бях срещнала предишната вечер, и трима нови. Госпожица Брадли ме придружаваше на две, а Айана пое другите две. Не ми каза много, само ми се усмихна окуражително.
Толкова много мъже влизаха и излизаха от къщата през този ден, но Седрик не беше сред тях.
Това ме смущаваше по начин, който не бях очаквала. Откакто напуснах Осфрид, го бях виждала всеки ден. Присъствието му вече беше постоянна част от живота ми. Някое духовито подмятане тук, многозначителна усмивка там. Без него Уистерия Холоу ми се струваше като напълно различно място. Чувствах се като различен човек. Много нещастен човек.
Същата вечер той се появи, за да ни придружи на парти, организирано за трите момичета на върха в класацията: мен, Мира и Елоиз. Елоиз беше момичето от Суон Ридж, което беше наследило второто място. Подобно на Мира, първоначално ѝ беше отредено да е сред по-малко ценните камъни, така че набързо я бяха издигнали от положението на оливин до това на смарагд, което ѝ позволяваше да си запази зелените тоалети. Това ми напомни болезнено за Тамзин.
По пътя се опитах да подема разговор с него, но той не каза нищо повече от абсолютно необходимото. Почти не ме поглеждаше в очите. Когато пристигнахме в дома на един от най-преуспелите търговци в Кейп Триумф, Седрик се оттегли на заден план, оставяйки ни да си спечелим вниманието на мъжете, събрани на празненството, докато той просто ни наглеждаше.