При положение че познавах Ада толкова добре, отново изпитах съмнения, но го подтикнах:
– Продължавайте.
– Ще започнем, като изгладим основните ѝ познания в четенето и воденето на сметки, а после ще се разпрострем в по-изтънчени области. Как да управлява домакинство и да ръководи слуги. Уроци по музика. Как да организира светски събития. На какви теми да говори на светски събирания. Изкуство, история, философия. Чужд език, ако има време.
– Това е много обширно – казах и хвърлих любопитен поглед към Ада.
– Именно затова отнема една година – обясни Седрик. – Тя ще живее в едно от именията на чичо ми, докато усвоява всички тези неща, а после ще отплава за Адория с всички момичета от другите имения. Ако предпочете да отиде.
Щом чу това, Ада се оживи. Вдигна рязко глава:
– Не съм длъжна да замина?
– Ами, не – каза Седрик, малко изненадан от въпроса. Измъкна от палтото си навит на руло лист – с леко претенциозен жест, ако не грешах. – В договора ви се казва, че в края на тази една година можете да изберете или да заминете за Адория, за да сключите уреден за вас брак, или можете да напуснете Бляскавия двор, в който случай ще ви намерим подходящо място за работа, за да си възстановим сумата, похарчена за обучението ви.
Ада придоби неимоверно по-бодро изражение и осъзнах, че вероятно мислеше, че споменатото уреждане на подходящо работно място навярно включва работа, подобна на тази, която имаше сега.
– Предполагам, че той има предвид завод или фабрика – казах.
Лицето ѝ посърна:
– О. Но все пак ще е тук. В Осфрид.
– Да – каза Седрик. – Ако искате да останете. Но честно? Кое момиче би избрало такива дълги работни часове пред шанса да се обляга на ръката на състоятелен, обожаващ я съпруг, който ще ви окичи с коприни и скъпоценности?
– Нямам право да го избера – възрази тя.
– Това не е съвсем вярно. Когато пристигнете в Адория, с другите момичета ще разполагате с период от три месеца, в който ще бъдете представяни на онези мъже за женене, проявили интерес към нашите скъпоценни камъни – така чичо ми нарича момичетата от Бляскавия двор. – Пусна в действие най-ослепителната си усмивка, опитвайки се да успокои Ада. – Там страхотно ще ти хареса. Мъжете в колониите полудяват, когато доведем нови момичета. Това е време на партита и други светски ангажименти и ще имате цял нов гардероб за всичките – модите в Адория са доста различни от нашите. Ако повече от един мъж направи оферта за вас, можете да изберете онзи, когото искате.
Отново открих, че преливам от завист, но Ада още изглеждаше несигурна. Несъмнено беше чувала разкази за Адория, в които се говореше за опасности и варварства. И честно казано, някои от тях не бяха безпочвени. Когато заселници от Осфрид и други страни бяха слезли на суша в Адория, бе имало ужасно кръвопролитие между тях и клановете на икори, които живееха там. Много от икорите бяха прогонени, но все още чувахме разкази за други трагедии: болести, бури и диви животни, да назова само няколко.
Но какво бяха тези неща в сравнение с богатствата и величието, които Адория предлагаше? И нима нямаше опасност навсякъде? Искаше ми се да я разтърся и да ѝ набия малко разум в главата, да ѝ кажа, че би трябвало да се възползва от тази възможност и никога да не поглежда назад. Със сигурност не можеше да има по-голямо приключение от това. Но тя никога не беше имала усет за приключения, никога не беше виждала нищо обещаващо в поемането на риск или в нещо, което не познаваше. Това беше част от причината, поради която не я бях избрала да дойде с мен в домакинството на Лайънъл.
След дълго размишление тя се обърна към мен:
– Как мислите, че би трябвало да постъпя, милейди?
Въпросът ме хвана неподготвена и изведнъж всичко, за което можех да мисля, бяха думите на баба ми: През целия ти живот други хора ще правят избори вместо теб. Свикни с това.
Почувствах как омеквам:
– Трябва сама да правиш изборите си – особено след като ще бъдеш сама, когато напуснеш службата си при мен. – Хвърлих поглед към Седрик и за пръв път видях смущение, изписано върху онези зашеметяващи черти. Страхуваше се, че Ада ще предпочете да не отиде. Дали Бляскавият двор трябваше да изпълни определена квота? Длъжен ли беше да отведе някое момиче?
– Господин Торн направи всичко това да звучи прелестно – отвърна тя. – Но в известна степен се чувствам като някаква дрънкулка, която купуват и продават.
– Жените винаги се чувстват така – казах.
Накрая обаче Ада все пак прие предложението на Седрик, защото така, както тя виждаше нещата, нямаше къде другаде да отиде. Над рамото ѝ прегледах набързо договора, който представляваше най-вече по-официално обяснение на онова, което ни беше казал Седрик. Когато тя подписа, се сепнах: