– Падаща звезда – казах възхитена, когато видях още една. – Затова ли сте тук навън? Откъде знаехте? – Бях видяла една като дете напълно случайно.
– Случва се всяка година приблизително по това време. Никога не знам точните дати, но астрономите ги изчисляват. Казваме, че те са сълзите на шестте разпътни ангела, плачещи, задето са прокудени от великия бог Урос.
Над нас се стрелна нова звезда.
– Почитате Урос?
– Разбира се. Той е небесният баща. Признаваме това – точно като ортодоксалните вярващи. А по време на Звездното пришествие се молим Урос и всички ангели, бляскави и непокорни, да се помирят. Време е ние също да зарежем злобата и враждата и да се помирим.
Гледах звездите.
– Бих искала да се помиря с теб. Извинявай за онова, което казах след гала празненството.
Той въздъхна:
– Не, ти извинявай. Беше права – Уорън Дойл е добра партия. Неговият... подход ме подразни, но това не означава, че има нещо нередно.
– Е... ами, това може и да не е съвсем вярно.
Разказах на Седрик за разкритията по време на празненството. Ужасен, той се подпря на лакът и се взря настойчиво в мен. Сякаш само един удар на сърцето делеше тялото му от моето.
– Какво? Защо едва сега споменаваш това?
– Е – казах сухо, – бях малко заета да спасявам теб и приятелите ти еретици.
– Аделейд, това е... не знам. Това е лошо.
– Да... или наистина ли? – попитах. – Искам да кажа, маниерът на госпожа Дойл не ми допадна, но вече обмислях Уорън като вариант. Не знам.
– Преди изборът беше твой. Сега се превръща в изнудване.
– Ако се омъжа за него, тя няма да има мотив да ме издаде.
– Но винаги ще те държи в страх. Човек, който заплашва да направи това сега, никога няма да се откаже от него. А ако наистина го разкрие сега...
– Тогава някой предприемчив мошеник, ламтящ за награда, ще ме върне в Осфрид. Освен ако не се сдобия със сигурността на брака – с Уорън или някой друг.
– По-скоро самият аз ще се оженя за теб, отколкото да ти позволя да направиш това. – В гласа му имаше твърда, а не шеговита нотка.
Все пак успях да се засмея, но смехът ми бе пресеклив. Може би заради по-раншното вълнение. Може би защото лежахме сами под звездите. Може би беше просто заради дързостта на думите му – и онова, което казаното щеше да означава.
– Когато проверих за последно, ти не беше в положение да ми „позволяваш“ да правя каквото и да било. – Беше толкова близо до мен, тялото му се гушеше в моето. Виждах чертите на лицето му, формата на устните му. И разбира се, усещах мириса на онзи проклет ветивер. – Освен това от каква полза би могла да бъде една занимаваща се с фалшифициране на картини, отрекла се от рода си аристократка на някакъв кланящ се на дървета...
Не мога да кажа, че целувката беше напълно неочаквана. И не мога да кажа, че не я бях искала.
Отначало в нея имаше колебливост, сякаш той се тревожеше, че може да възразя. Трябваше да знае, че никога не бих го направила. Разтворих устни и чух как лек звук на изненада засяда в гърлото му. А после всякаква нервност между нас изчезна. Бих казала, че му се поддадох, само че бях точно толкова настоятелна, колкото и той. Обвих ръце около врата му, за да го притегля по-близо, и притиснах силно устните му към моите. Това бе огромното освобождаване на трупано и сдържано с месеци... привличане? Страст? Някакво по-дълбоко чувство? Каквото и да беше, оставих го да ме помете.
Бях споделила няколко вежливи целувки в ъглите на бални зали, които сякаш принадлежаха към някакъв друг свят. Тук нямаше нещо вежливо. Това тук беше жадно и поглъщащо, почти опит на всеки от нас да завладее другия. Почувствах как цялото ми тяло откликва, когато той намести своето върху него. Едната му ръка обгърна лицето ми, а другата се отпусна на хълбока ми. След дългогодишни поучения за добродетелта винаги се бях питала как глупавите момичета можеха да отдават своята. Сега разбрах.
Когато той сведе уста към шията ми, прокарвайки пътечка от целувки към ключицата ми, си помислих, че ще се разтопя. Вкопчихме се един в друг в нощта, мъчейки се да се приближим все повече и повече един към друг. Макар че останахме с всичките си дрехи, в един момент се оказах върху него, без да ме е грижа, че така полата ми се вдигна до коляното. Той заплете пръсти в косата ми, докато се целувахме, и я освободи от грижливо поставените фиби.
После най-сетне спрях за миг да си поема дъх и успях да се надигна и да седна – макар и в много дръзка поза, при която все още бях възседнала бедрата му. Той прокара пръсти отстрани по лицето ми, проследявайки ключицата ми, а после ги плъзна обратно към буйните вълни на косата ми.