– Неспретната – казах и пригладих назад собствената му коса. – Точно както си искал винаги.
– Аз... исках много повече от това – призна той с пресипнал глас. Но с въздишка отпусна ръка. – Бъдещият ти съпруг обаче няма да ми благодари.
– Ключовата дума е „бъдещ“. Все още нямам съпруг. А докато се сдобия с такъв, мога сама да направя избора си. – Замислих се за няколко мига. – Всъщност възнамерявам да правя собствени избори дори след като вече имам съпруг.
– Сигурен съм, че възнамеряваш, но също така съм напълно сигурен, че баща ми ще има някои много, ъъ, силни възражения относно това. Ние отговаряме за теб – ние сме твои настойници. От нас се очаква да те пазим и подкрепяме, докато успееш да приемеш някое изгодно предложение за брак.
Думи, които бях чувала толкова много пъти.
– И да ти донеса също толкова изгодна комисионна.
Той се надигна и седна, отмествайки ме внимателно от себе си.
– Не ме е грижа за нея.
Помислих си за първоначалния ни план. Помислих си за ездачите в нощта и пистолетните изстрели. Седрик трябваше да се махне оттук.
– Мен ме е грижа – казах меко. – Имаше ли някакъв късмет с картината?
– Не точно. Никой не се съмнява наистина в автентичността ѝ, но на Уолтър – агентът ми – му е трудно да намери някого с достатъчно пари.
Изправих се и изтупах полата си повече по навик, отколкото по каквато и да е друга причина.
– Тогава предполагам, че от мен зависи да подсигуря дела ти.
– Недей да правиш нищо, което не искаш – предупреди той, дойде при мен и изтръска наметалото си.
Сърцето ми все още биеше бързо. Искам теб, помислих си. Искам да ме целунеш отново и да ме положиш отново в онова поле.
Но макар че тялото ми беше сгорещено, умът ми бе хладен. Може би точно сега бях свободна да правя каквото искам, но той беше прав, че щеше да има ужасни последствия, ако плъзнеше мълва за онова, което се беше случило току-що между нас. Бавно продължихме да вървим обратно към къщата, и двамата – вглъбени в мисли. Придадох си твърдост. Бракът не беше въпрос на любов и желание. Беше делово начинание и аз трябваше да се върна обратно към това делово начинание. Една неволна грешка можеше да бъде простена, но не и втора – независимо какво искаше да ми каже сърцето ми. А точно сега то имаше много за казване.
Седрик очевидно мислеше в същия дух, когато наближихме Уистерия Холоу. Спряхме в далечния край на имота и той отново сведе поглед към мен.
– Какво искаш да направиш по въпроса с Уорън?
– Не знам. Искам да кажа, нямам желание да се омъжвам при подобно положение, но...
– Тогава недей – каза той твърдо. – Само това ми трябваше да чуя.
Изгледах го предпазливо:
– Какво смяташ да правиш?
– Да те опазя от него. Да го задържа извън разписанието ти и да включа други кандидати. Може би ще има някой друг, когото да харесаш.
Предполагах, че е прав, но докато стояхме там, се усъмних в това. Защото внезапно изпитах пълна увереност в причината, поради която всеки джентълмен, когото бях срещнала в последната седмица, ми се беше струвал толкова безинтересен. Сравнявах всеки един със Седрик – а сравнението бе невъзможно.
– На баща ти няма да му хареса, че изолираш Уорън – предупредих. – Ще се скара с теб заради това.
– Вероятно. Но не забравяй, че изборът винаги е твой. Можеш да избереш някой друг – някой, който не те заплашва да разкрие някаква твоя тайна, дори и да няма толкова много пари.
Когато стигнахме къщата, Седрик ми каза, че ще заобиколи до предната врата и че никой няма да се усъмни в него, задето се прибира късно, след като уж е бил в града с приятели.
– Наистина ли? – попитах, неспособна да скрия горчивината в гласа си. – Колко хубаво да можеш да се движиш без ограничения. Междувременно всяко движение, което ние, момичетата, правим, се гледа под лупа.
– Хей, работата ни е да пазим добродетелта ви...
Слаба светлина от къщата освети чертите му и видях как усмивката му се стопява, докато осъзнаваше, че тази нощ може би не се беше справил особено добре с тази задача.
– Е – отбелязах. – Поне имаше добри намерения.
– Зависи за кои намерения говориш. – Той пъхна ръце в джобовете на палтото си и вдигна очи към небето: погледът му се спря върху луната. – Знаеш ли защо са паднали шестте непокорни ангела?