Мистрес Кълпепър грабна диамантеното колие от ръката на една прислужница и го подаде на Седрик:
– Господин Торн, можете ли да ѝ сложите това? Кълна се, че ще е истинско чудо, ако стигнем там навреме! Не мърдай сега. Честно, освен изчезналите перуки, а сега и това още колко неща могат да се объркат тази вечер? – Последното беше отправено към Розамънд, която бе скъсала една от презрамките на корсета си. Мистрес Кълпепър трескаво се опитваше да я смени.
Седрик остана да стои застинал няколко мига, държейки в ръка колието. То беше изработено от крушовидни диаманти, което ми се стори уместно. Тъй като не искаше да привлича вниманието, той най-сетне пристъпи зад мен и постави кръгчето на врата ми. Затаих дъх, удивена как цялата стая не виждаше ефекта му върху мен. Тялото му опираше в моето, а ръцете му трепереха, докато се опитваше да затегне закопчалката на колието. Най-накрая успя, приглади верижката и отметна няколко непокорни тънки кичурчета коса. Връхчетата на пръстите му бяха леки като перце, но почувствах как по кожата ми избиват тръпки. Издишах едва когато се отдръпна.
***
В края на седмицата най-после получих шанс да се срещна с въпросния адвокат на парти, чиито домакини бяха тримата Торн. Вече няколко момичета бяха получили предложения и макар да не се безпокоеше особено за другите, Джаспър беше решил да събере на едно място всичките си любими потенциални кандидати като начин да засили интереса. Бяха поканени голям брой от най-изтъкнатите граждани на Кейп Триумф с надеждата, че ще ги впечатлим и ще засилим рекламата.
Гостите започнаха да пристигат в Уистерия Холоу доста преди вечеря и ние бяхме готови да ги омаем. Е, поне другите бяха. Макар че се държах изключително благоприлично и любезно по време на последните приеми, след развитието на нещата със Седрик вече проявявах дори по-малко интерес към другите от обикновено. Не демонстрирах нещо повече от онова, което се очакваше от мен, и веднъж бях чула един господин да казва: „Онова момиче, диамантът, е много по-скучно, отколкото очаквах“.
В поредна проява на разсеяност тази вечер бях забравила да си сложа руж. Това ми се струваше маловажно особено след като и бездруго носех толкова малко, но вече стресираната мистрес Кълпепър реагира, все едно ни бе връхлетяла гибелта на цивилизацията. Нареди ми да се върна в стаята си и ми заръча да използвам стълбището за слугите отзад, за да не би някой да види ужасния ми моден гаф.
Докато минавах през кухнята, чух двама мъже да спорят в един от килерите за продукти. Кухненските прислужници бяха заети и не ми обърнаха внимание, когато се застоях пред вратата да подслушвам.
– Какво искаш да кажеш с това, че ще идва? Той не беше включен в списъка на гостите! – възкликна Седрик.
– Искаш да кажеш, че ти не си го включил в списъка на гостите – процеди Джаспър. –Не знам на какво си играеш, но не си мисли, че не съм забелязал как го отстрани от разписанието ѝ! Ако смяташ да ни провалиш тази сделка, тогава трябва аз да се заема и да оправя нещата.
– Той не е добра партия за нея – каза Седрик. – И тя не го харесва.
– Как би могла, когато почти не е имала шанс да говори с него? Сега заминавай там и бъди очарователен домакин, и гледай да не провалиш това още повече!
Джаспър излезе, разгневен, и аз се дръпнах встрани, преди да успее да ме види. Пристъпих напред, когато се появи Седрик.
– Предполагам, че говорехте за Уорън.
– Да – изръмжа той с искрящ в очите си гняв. – Съжалявам. Нямах нищо общо, но не допускай това да те притеснява. Не си длъжна да говориш с него тази вечер, а ако се опита да обсеби вниманието ти, ще го разсея.
– Е, с такива приятелски отношения между вас сигурна съм, че няма да е трудно – отбелязах.
– Ще се погрижа за това – настоя той. – Ти се съсредоточи само върху опознаването на господин Адълтън.
Изчака ме да си сложа руж, а после ме придружи до салона. Спряхме неловко на прага. Етикетът диктуваше джентълмен в неговото положение – който беше нещо като мой настойник – да ме въведе в стаята. Той ми предложи ръката си и аз го хванах. В мига, щом го направих, почувствах как през тялото ми премина онова разтърсващо усещане като от електричество. Седрик си пое дълбоко дъх, също толкова ясно усетил ефекта.
– Можем да се справим с това – каза той. – И двамата сме силни. Можем да го направим.
За мое удивление видях, че Уорън не беше дошъл сам – майка му беше с него. Когато ме зърна от отсрещния край на стаята, той засия и започна да си проправя път към мен през тълпата. Седрик моментално направи рязък завой и забързано ме отведе до един ъгъл, където слаб мъж с пясъчна на цвят коса отпиваше бренди. Беше доста привлекателен на вид, макар и не с такава изискана красота като Седрик – но пък и кой можеше да бъде такъв?