Фльор Савагар е най-красивата жена на света… Или поне за всички останали, но не и в собствените й очи. Грозното патенце не може да повярва, че се е превърнало в красив лебед. Незаконна дъщеря на световноизвестна филмова звезда, тя отраства в манастир, напълно пренебрегната от втория си баща. Жадна за обич и внимание, Фльор очаква с болезнен копнеж редките срещи с майка си. А когато животът я изпраща на снимачната площадка, тя се влюбва в своя партньор – мъжествения красавец Джейк Коранда. Но всичките й илюзии се разбиват на пух и прах, когато открива, че е била предадена от най-близките си. Обезверена и разочарована, Фльор предприема едно самотно пътуване, решена да преоткрие себе си.
Сега, шест години по-късно, Фльор Савагар, Бляскавото момиче, се изправя срещу демоните си, за да се бори за щастието си…
Джейк Коранда е най-блестящият драматург в Ню Йорк и най-сексапилният холивудски актьор. Талантлив, но с труден характер, преследван от мъчителните призраци на миналото, той не е склонен да проявява търпение към придобили международна слава обаятелни млади красавици, дори и да притежават великолепни тела и хаплив, остроумен език. Ала Бляскавото момиче е не само лъскава фасада. Фльор се оказва много по-силна, отколкото Джейк предполага…
ПРОЛОГ
Бляскавото момиче се бе завърнало. Тя се спря под сводестия вход на галерия „Орлани“, за да могат гостите, дошли за представянето, да я познаят. Шумът, долитащ от улицата, се смесваше с приглушените гласове на присъстващите, които се преструваха, че обсъждат достойнствата на примитивните образци на африканската култура, окачени по стените. Въздухът бе изпълнен с уханията на „Джой“, гъши пастет, доставен специално от Франция, и пари. Бяха изминали шест години, откакто лицето й бе едно от най-известните в Америка. Бляскавото момиче се питаше дали те все още я помнят… и какво щеше да прави, ако я бяха забравили?
Гледаше пред себе си с престорено скучаещо изражение, с леко отворени устни, а ръцете й, без всякакви пръстени и гривни, висяха свободно отпуснати покрай тялото. Със сандалите на високи токчета, с изящните каишки около глезените, тя се извисяваше на повече от метър и осемдесет – красива амазонка с гъста лъскава грива, стелеща се под раменете. Някога най-прочутите нюйоркски фризьори се забавляваха със своеобразната игра да определят цвета на косата й само с една дума. Редуваха се предложения като „шампанско“, „лакта“, „карамелено“, но така и не успяха да улучат точното определение, тъй като тонът на косата й бе палитра от всички тези нюанси, плетеница от всевъзможни оттенъци на русото, преливащи се на светлината.
Ала не само косата й можеше да вдъхнови поетите. Всичко в Бляскавото момиче заслужаваше суперлативи. Преди години една прочута, прекалено поривиста модна журналистка уволни помощничката си, допуснала непростимата грешка да нарече очите на знаменитостта „светлокафяви“. Възмутената редакторка лично пренаписа статията, в която описа ирисите на очите на Фльор Савагар като „изпъстрени със златисти и опушено кафяви нюанси, със смайващи изумрудени нотки“.
В тази септемврийска вечер на 1982 година Бляскавото момиче изглеждаше по-красива от всякога, зареяла поглед в тълпата. В не съвсем светлокафявите й очи се долавяха надменни отсенки, а изваяната й брадичка бе леко вирната, но вътрешно Фльор Савагар беше скована от ужас. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, и си напомни, че Бляскавото момиче бе пораснало и никога няма да им позволи отново да я наранят.
Няколко минути се взира в тълпата. Даяна Врийланд*, облечена в безупречен вечерен тоалет на „Ив Сен Лоран“ от елегантна наметка и панталон от черна коприна, разглеждаше бронзова глава от Бенин, а Михаил Баришников**, чието лице сякаш бе моделирано само от бузи и трапчинки, стоеше в центъра на група жени, повече заинтересувани от очарователния руснак, отколкото от африканския примитивизъм. В единия ъгъл известен телевизионен водещ и светската му съпруга си бъбреха с четирийсетина годишна френска актриса, появяваща се за пръв път в обществото след лифтинга, който не бе успяла да запази в тайна. Недалеч от тях красивата трофейна съпруга на бродуейски продуцент, всеизвестен хомосексуалист, стоеше сама, облечена в рокля на Моли Парнис***, фриволно разкопчана до кръста.
[* Влиятелен експерт в областта на модата (1903-1989), била е главен редактор на „Харпърс Базар“ и „Воуг“. – Б.пр.]