Когато най-после остана напълно гола, по изражението му разбра, че той харесва това, което вижда.
— Ела тук, скъпа моя.
Смутена, но развълнувана, Белинда пристъпи към него. Той докосна брадичката й и тя едва не припадна от възбуда. Очакваше, че ще я целуне, ала вместо това Флин плъзна ръце по раменете й. Тя искаше да я целува, както целуваше Оливия де Хавиланд, Морийн О’Хара и всички красиви жени, които бе обичал на екрана, но той разтвори полите на халата си. Отдолу беше гол. Очите й отказваха да видят провисналата загоряла кожа.
— Боя се, че ще се наложи малко да ми помогнеш, скъпа моя – рече той. – Водката и сексът невинаги вървят ръка за ръка.
Белинда се взря в очите му. За нея щеше да е чест да му помогне, ала не бе съвсем сигурна какво точно иска той от нея.
Като истински познавач на поведението и психиката на младите момичета, Ерол Флин разбра колебанието й и й обясни. Тя бе едновременно потресена и възхитена. Значи, така се любят прочутите мъже! Беше странно, но някак си не й се стори неприлично или неуместно.
Белинда бавно коленичи.
Наложи се доста да се потруди и тя се умори, но той най-после й помогна да стане и я поведе към леглото. Матракът хлътна, когато Флин легна върху нея. Сега Белинда бе сигурна, че най-после ще получи жадуваната целувка, но той отново я разочарова.
Кинозвездата побутна краката й и тя послушно ги раздалечи. Неговите очи бяха затворени, ала нейните бяха широко отворени, за да се наслади на всеки миг. Ерол Флин щеше да я люби. Ерол Флин. Небесен хор запя в сърцето й. Тя почувства леко проникване. Тласък. Това наистина беше Ерол Флин!
Тялото й се взриви.
* * *
По-късно той я попита как се казва и й предложи цигара. Тя не пушеше, но всмукна неуверено няколко пъти. Беше толкова вълнуващо и романтично да лежи редом до него, облегната на таблата на леглото. За пръв път от няколко часа си спомни за Джими. Бедният Джими, да умре толкова млад. Животът понякога можеше да бъде много жесток. Каква късметлийка беше, че е тук, жива и щастлива.
Флин й разказа за яхтата си „Зака“ и за неотдавнашните си пътешествия. Белинда нямаше намерение да си пъха носа в чуждите дела, но любопитството я глождеше, искаше да узнае за жена му.
— Патриша е много красива.
— Прекрасна жена. Държах се много лошо с нея. – Той пресуши чашата си, сетне се пресегна през нея, за да я напълни отново от бутилката върху нощното шкафче. Докато наливаше, рамото му се впи болезнено в гърдата й. – При мен винаги така се получава с жените. Не искам да ги нараня, но не съм създаден за брак.
— Ще се разведеш ли?
Белинда изтръска стеснително пепелта от цигарата.
— Вероятно. Макар че, Бог ми е свидетел, не мога да си го позволя. Данъчните са ме погнали, искат почти милион, а съм натрупал толкова неизплатени издръжки, че им изгубих бройката.
В очите на Белинда проблеснаха сълзи на съчувствие.
— Не е честно човек като теб да се тревожи за подобни неща. Та ти даряваш удоволствие на толкова много хора по земята.
Флин я потупа по коляното.
— Ти си мило момиче, Белинда. И красиво. Има нещо в очите ти, което ме кара да забравя, че остарявам.
Тя си позволи дързостта да склони глава на рамото му.
— Не бива да говориш така. Ти не си стар.
Той се усмихна и я целуна по темето.
— Мило момиче.
* * *
В края на седмицата Белинда се нанесе в бунгалото на Флин в „Градините на Аллах“. Отлетя един месец. В края на октомври той й подари златния амулет – малък диск, окачен на специална рамка, от едната му страна в средата бе гравирано „обичам“, а от другата „Аз“ и „те“. Когато го бръснеше с върха на пръста си, дискът се завърташе и се получаваше посланието „Аз те обичам“. Белинда разбираше, че Флин не го мислеше наистина, но амулетът й бе особено скъп и тя го носеше с гордост, като символ, показващ на света, че тя е момичето на Ерол Флин.
Окъпана в сиянието на славата му, тя разцъфтя и старото усещане за невидимост изчезна. Никога досега не се бе чувствала толкова красива, толкова умна и значима. Двамата спяха до късно и прекарваха дните си или на борда на „Зака“, или край басейна, а нощите – по клубовете и ресторантите. Тя се научи да пуши и пие, да не се блещи, когато срещне знаменитости, без значение колко е развълнувана и разтреперана отвътре. Разбра също, че изглежда знаменитостите я харесваха. Един актьор, приятел на Флин, й обясни причината: тя не съдеше никого, а само даряваше обожание и преданост. Забележката я бе озадачила. Как би могла тя да съди? Обикновените хора нямаха право да съдят звездите.