— Да, виждам, че няма опашка – подсмихна се гостът и се изправи грациозно. – Алексей Савагар, мадмоазел.
— Той скромничи, скъпа моя. Нашият гост всъщност е граф Алексей Николай Василий Савагарин. Правилно ли го произнесох, старче?
— Семейството ми остави титлата си в Петербург, топ ami*, както добре ти е известно. – Въпреки че в гласа на Алексей прозвуча лек укор, Белинда долови, че е доволен, задето Флин бе използвал титлата му. – Сега сме се превърнали в безнадеждни французи.
[* Приятелю (фр.). – Б. пр]
— И дяволски богати. Семейството ти не е оставило рубините си в Майка Русия, нали, старче? Не би го направило за нищо на света. — Флин се извърна към Белинда. – Алексей е в Калифорния, за да купи няколко стари коли, които ще изпрати по море в Париж, за да попълни колекцията си.
— Какъв селяндур си, топ ami. „Алфа Ромео“ от 1927-а едва ли може да се нарече „стара кола“. Освен това аз съм тук по делови въпроси.
— Алексей е увеличил семейното богатство с изгодни инвестиции в електрониката. Каква беше онази джаджа, за която ми разказваше? Нещо свързано с електронните лампи, нали?
— С транзисторите. Те ще заменят електронните лампи.
— Транзистори. Така беше. И ако от тях могат да се натрупат пари, можеш да се обзаложиш, че Алексей е седнал върху цяла планина от малките дяволийки. Ще си помислиш, че с радост ще ми заеме част от печалбата, за да направя следвания си филм.
Макар че гледаше към нея, Белинда имаше усещането, че всъщност говори на Алексей.
Алексей го изгледа развеселено.
— Не съм натрупал богатството си, хвърляйки пари на вятъра. Освен ако, разбира се, не пожелаеш да се разделиш със „Зака“. Това вече ще бъде съвсем друга работа.
— Ще получиш „Зака“ само през трупа ми – отвърна Флин със стоманена нотка в гласа.
— Съдейки по това, как вървят нещата, топ ami, може да не се наложи да чакам дълго.
— Спести ми проповедите си. Белинда, забъркай ни още два коктейла „Блъди Мери“.
— Разбира се.
Тя взе чашите и се отправи към кухненския бокс, свързан с дневната. Нито един от мъжете не си направи труда да снижи глас, затова тя ясно чуваше разговора им, докато разбъркваше в чашите им водка и доматен сок. Отначало двамата обсъждаха транзисторите и бизнеса на Алексей, но не след дълго минаха на по-лични теми.
— Белинда е доста по-добра придобивка в сравнение с последното ти завоевание, топ ami – чу тя гласа на Алексей. – Очите й са изумителни. Макар че е малко старичка, нали? Прехвърлила е шестнайсетте.
— Хвърляш камъни в моята градина, а, Алексей? – засмя се Флин. – Недей да кроиш планове за нея. Само ще си изгубиш времето. Белинда е моята радост. Тя е като вярно кученце, много послушно и красиво. От нея получавам само обожание. Никакво мърморене, никакви лекции за пиенето ми. Търпи лошите ми настроения и е удивително умна и находчива. Ако повече жени бяха като Белинда, щеше да има много по-щастливи мъже.
— Mon Dieu* говориш така, сякаш възнамеряваш отново да се разходиш до олтара. Сигурен ли си, че можеш да си го позволиш?
[* Боже мой (фр.). – Б. пр.]
— Тя е просто краткотрайно забавление – отвърна Флин с войнствена нотка в гласа. – При това дяволски приятно.
Страните на Белинда пламтяха, когато им отнесе питиетата. Не й хареса коментара му за кучето, но останалите неща, които каза за нея, бяха мили.
— Ето те и теб, скъпа. Тъкмо разказвах на Алексей за теб.
Тя долови леко напрежение между двамата мъже, което не бе забелязала досега.
— Според думите на Барон, вие сте истинско съкровище, мадмоазел. Умна, находчива, любяща, красива – макар че не мога да преценя докрай вашата красота… така че той може и да лъже.
Флин отпи глътка от чашата, която му бе подала.
— Мислех, че сте се срещнали край басейна.
— Тя беше под водата. А сега, както сам виждаш…
Алексей кимна към хавлиената кърпа, с която се бе увила.
Двамата мъже се спогледаха продължително. Така ли й се стори, или в очите на Алексей проблесна предизвикателство? Белинда имаше чувството, че е свидетел на някаква стара, позната игра между двамата, която тя не разбираше.
— Белинда, скъпа, ще свалиш ли това?
Флин смачка празната цигарена кутия.
— Кое?
— Хавлията, скъпа моя. Свали я, бъди добро момиче.
Тя отмести поглед от единия мъж към другия. Флин пъхаше нова цигара в кехлибареното цигаре, но Алексей я наблюдаваше съсредоточено. Стори й се, че зад развеселеността в погледа му прозираше симпатия.
— Ти я смущаваш, топ ami.
— Глупости. Белинда няма нищо против. – Флнн стана от креслото и се приближи при нея. Наклони брадичката й със същия жест, както толкова често го бе виждала да прави на екрана с Оливия де Хавиланд. – Тя ще направи всичко, което я помоля. Нали, скъпа?