Наведе се и докосна леко устните й със своите.
Белинда се поколеба само за миг, преди пръстите й да започнат да развързват възела на кърпата. Флин я докосна по бузата с опакото на ръката си. Тя бавно разтвори краищата на кърпата. Извърна се към Флин и я остави да падне на пода.
— Ако нямаш нищо против, позволи на Алексей да те види, скъпа моя. Искам добре да се наслади на гледката, която парите му не могат да купят.
Белинда вдигна тъжния си поглед към Флин, ала очите му бяха приковани в Алексей и в тях се четеше отсянка на тържество. Тя бавно се обърна към французина. От хладния въздух кожата й настръхна, а влажните миниатюрни парчета плат на горнището бяха прилепнали към гърдите й. Тя си каза, че е детинско да се притеснява. Това не бе по-различно, отколкото когато стои край басейна. Но въпреки това не можеше да се застави да срещне скосените, екзотични очи на Алексей Савагар.
— Тялото й е красиво, топ ami – рече руснакът. – Поздравявам те. Но само хабите напразно красотата си за този повехнал кумир, мадмоазел. Мисля, че все пак ще успея да ви открадна.
Тонът му бе небрежен, ала нещо в изражението му й подсказваше, че думите му не бяха изречени напусто.
— А аз не мисля така. – Тя се опита да говори хладно и изискано като Грейс Кели в „Да хванеш крадец“, ала не й се получи. Нещо в този мъж я плашеше. Може би бяха властта и могъществото, които излъчваше така непринудено, както носеше белия си копринен костюм. Тя се наведе, за да вдигне кърпата, но когато се изправи, ръката на Флин стисна голото й рамо, за да й попречи да се загърне с нея.
— Не обръщай внимание на Алексей, Белинда. Съперничеството ни не е от вчера. – Дланта му се плъзна по дължината на ръката й и се притисна собственически към голия й корем. Кутрето му се пъхна в пъпа й. – Не понася да ме вижда с жена, която не може да има. Това води началото си от дните на младостта ни, когато му крадях всички жени. Приятелят ми не умее да губи.
— Не открадна всички. Спомням си няколко, които бяха повече привлечени от парите ми, отколкото от красивото ти лице.
Белинда затаи дъх, когато топлата ръка на Флин се спусна по-надолу и се притисна интимно към слабините й, едва прикрити с яркочервените бикини.
— Но те бяха стари. Изобщо не бяха нашият тип.
Противно на волята си, тя вдигна глава и видя, че Алексей се е облегнал назад в креслото – истински портрет на аристократично безгрижие – кръстосал краката си, обути в елегантен панталон. Той също вдига очи към нейните и за миг тя забрави, че Флин е в стаята.
* * *
Алексей ги придружаваше на разходките на борда на „Зака“ и ги водеше на обяд в най-добрите ресторанти на Южна Калифорния. Понякога подаряваше на Белинда бижута, изящни и скъпи. Тя ги държеше в кутии и носеше само малкия златен въртящ се амулет на Флин на верижка около врата.
— Що за просташка дрънкулка – смъмри Алексей Флин за евтиния талисман. – Белинда определено заслужава нещо по-добро.
— О, да, много по-добро – съгласи се Флин. – Но не мога да си го позволя, старче. Не всички сме родени със сребърна лъжичка в уста.
Двамата се бяха запознали на частната яхта на шаха на Иран преди близо десетилетие, ала през изминалите години приятелството им било с горчив привкус. Присъствието на Алексей напомняше на актьора за миналите грешки и изгубените възможности. Въпреки това той не бе спрял да се надява да убеди руснака да инвестира част от богатството си в бъдещата му кариера, но напоследък съперничеството между двамата се бе изострило.
Под външното обаяние и безгрижното поведение на Алексей Савагар се криеше мъж, който се отнасяше сериозно към живота. Аристократ по рождение, той гледаше отвисоко на ниския и скромен произход на Флин и недостатъчното му образование. Като бизнесмен се отнасяше презрително към живота му на плейбой и отсъствието на всякаква дисциплина. Но на трийсет и осем – с богатство и власт, неподлежащи на съмнение – Алексей бе открил, че радостта от живота е безценна стока, която най-трудно се купува. А и Флин не представляваше сериозна заплаха за него. Поне не до момента, когато не видя русалката в басейна на „Градините на Аллах“.
Двамата имаха сходни вкусове – харесваха млади момичета и разцвета на невинността, с порозовели от свян страни. Славата на Флин и сексуалният магнетизъм като че ли му даваха предимство, но богатството на Алексей и безупречните маниери често бяха неустоим афродизиак. За Флин Белинда беше новата пешка в играта, която двамата играеха от години. Той не подозираше, че Алексей гледа на нея по друг начин.