Собствената му реакция и чувствата, които Белинда Бригън събуждаше у него, удивяваха руския аристократ. Тя беше глупаво дете, абсурдно обсебено от кинозвездите. С изключение на младостта, нямаше с какво толкова да се похвали. Макар че беше умна, бе слабо образована и не притежаваше почти никаква обща култура. Несъмнено беше красива, но той познаваше много красиви жени. При все това, редом до покварената невинност, която Белинда излъчваше, много по-светските му и изискани приятелки изглеждаха стари и похабени. Белинда беше съвършената комбинация между дете и блудница, с чист и невинен ум и чувствено тяло на опитна изкусителка.
Ала привличането, което изпитваше към Белинда, беше много по-дълбоко и сериозно от обикновено сексуално желание. Тя приличаше на възторжено дете с пламтящи очи, нетърпеливо и жадно за истинския живот, който тепърва започва, пълно с вяра и надежди за бъдещето. Алексей искаше да бъде мъжът, който ще я въведе в огромния вълнуващ свят. Този, който ще я закриля и подкрепя и ще я превърне в идеалната жена. Дните се нижеха и на него му се струваше, че цинизмът, натрупан с годините, изчезва без следа. Отново се чувстваше като юноша, пред когото се простираше цял живот, пълен с обещания.
Към края на ноември Флин обяви, че заминава за Мексико за една седмица, и помоли Алексей да се грижи за нея. Руснакът се усмихна бавно на Белинда, сетне се извърна към Флин.
— Ако бях на твое място, щях добре да си помисля, преди да изчезна от сцената.
Флин се засмя.
— Белинда дори не носи дрънкулките, които си й подарил, нали, скъпа моя? Не мисля, че има за какво да се тревожа.
Белинда също се засмя, сякаш това бе остроумна шега, но Алексей Савагар я смущаваше. Досега никой не се бе отнасял към нея с такава почтителност и внимание. Собствените й чувства я объркваха. Той беше влиятелен и богат мъж, но не беше филмова звезда – не беше Ерол Флин – тогава защо присъствието му толкова я вълнуваше?
През следващата седмица Алексей бе неин постоянен спътник. Двамата се носеха наоколо с главозамайваща скорост в яркочервеното му ферари, което сякаш бе продължение на отлично поддържаното му тяло.
Белинда се улавяше, че гледа ръцете му, управляващи автомобила, наблюдава увереността на движенията му, силата на пръстите му. Питаше се какво е усещането да си толкова уверен в себе си? Докато летяха по улиците на Бевърли Хилс, тя чувстваше как устремният трепет на двигателя се просмуква в бедрата й. Представяше си любопитните погледи и шушукането на околните. Коя бе тази блондинка, успяла да възбуди интереса на двама толкова значими мъже?
Вечер посещаваха „Чирос“ или „Чейзънс“, изисканите свърталища на знаменитостите. Понякога разговаряха на френски, като Алексей се стараеше да говори простичко, за да може Белинда да го разбира. Той й разказа за колекцията си от ретро автомобили, описа й забележителностите на Париж, а една вечер, когато бяха спрели ферарито високо на хълма и светлините на града блещукаха в краката й, той заговори за семейството си.
— Баща ми е бил руски аристократ, достатъчно умен, за да замине за Париж преди избухването на Първата световна война. Там се запознал с майка ми. Тя го убедила да промени името си, като го съкрати от Савагарин на Савагар, за да се впише по-лесно в парижкото общество. Аз съм роден една година преди края на войната и една седмица преди баща ми да умре. Наследил съм любовта към изящните предмети от моята майка, французойка. Но не се заблуждавай. Под външното изискано лустро си оставам необуздан руснак.
Жестокостта на Алексей едновременно очароваше и плашеше Белинда. На свой ред тя му разказа за себе си, описа му родителите си и самотното си детство. Той слушаше със съпричастност и внимание, които я ласкаеха, докато му споделяше мечтите си да стане звезда, както и лични тайни, за които никой друг не знаеше. Алексей заговори за Флин.
— Той ще те изостави, та cherie. Сигурно го разбираш.
[* Скъпа моя (фр.). – Б.пр.]
— Зная. Той навярно ще ме отпрати, за да бъде с други жени. Може би дори ще се върне при съпругата си. – Белинда го погледна умолително. – Моля те, не ми разказвай, ако знаеш. Той си е такъв, не може да се промени и аз го разбирам.
— Какво обожание. – Алексей изкриви леко устни. – Както винаги, моят приятел е късметлия. Жалко, че не те оценява. Може би със следващия компаньон ще ти провърви повече.
— Говориш така, сякаш съм лека жена – тросна се Белинда. – Това не ми харесва.