— Джейк?
— Хммм?
— Аз наистина съм хубава, нали?
Той я погледна и се ухили. Поредната ехидна забележка бе готова да се отрони от устните му, но после видя изражението й и усмивката му се стопи.
— Мисля, че ти си най-красивата жена, която някога съм виждал – отвърна сериозно.
Фльор въздъхна, намести се по-удобно на седалката, а върху лицето й заигра доволна усмивка.
* * *
Мотоциклетистът изчака ягуара да завие надолу по пътя и чак тогава излезе от храстите. Нагласи каската и подкара в обратна посока. После се насочи по извитата изровена алея, водеща към къщата от стъкло и бетон, сякаш изникнала от голия склон на хълма.
* * *
Върнаха се след час, треперещи от студ, след разходката край океана, изпълнена с жарки целувки и накъсани признания. Джейк запали огъня и застла пред камината топло одеяло. Двамата се съблякоха и се любиха – бавно и нежно. Той я възседна, сетне тя него. Косата й се стелеше около преплетените им тела.
След това изгориха церемониално ръкописа и докато пламъците поглъщаха страниците една по една, годините изчезваха и Джейк като че ли ставаше по-млад.
— Мисля, че вече мога да го забравя.
Тя отпусна глава на голото му рамо.
— Не го забравяй. Миналото винаги ще бъде част от теб и ти няма от какво да се срамуваш.
Той взе ръжена и побутна няколко страници към пламъците. Не каза нищо, а и тя не настоя. Джейк се нуждаеше от време. Засега й стигаше, че можеше да говори с нея за случилото се.
Фльор се обади в офиса и каза на Дейвид, че има нужда от няколко дни почивка.
— Крайно време беше да си вземеш отпуск – отвърна верният й приятел и помощник.
С Джейк забравиха за останалия свят. Щастието им сякаш се къпеше във всички цветове на дъгата, а нежната им и страстна любов беше истинско чудо, изпълваше и двамата с благоговение и дивна радост.
На третата сутрин Фльор лежеше в леглото, облечена само по тениска, когато Джейк излезе от банята, увит с кърпа. Тя се повдигна и опря глава на тапицираната с кожа табла на леглото.
— Хайде да отидем да пояздим.
— Наблизо няма подходящо място за езда.
— Какво искаш да кажеш? На около пет километра има конюшня. Вчера минахме покрай нея, когато бяхме излезли с колата. Не съм яздила от месеци.
Той взе джинсите и се зае да изучва внимателно гънките, за които тя знаеше, че не дава и пет пари.
— Защо не отидеш сама? Аз трябва да наваксам малко работа. Освен това почти постоянно съм на седлото. Днес ще го раздавам бизнесмен.
— Без теб няма да е толкова забавно.
— Ти си тази, която изтъкна, че трябва да свикнем с разделите. — Джейк се препъна в маратонките й.
Фльор се вгледа по-внимателно в него. Той изглеждаше притеснен и се суетеше и неочаквано я осени подозрение.
— Колко уестърни си заснел?
— Не зная.
— Предположи.
— Пет… шест. Не зная точно. – Изведнъж като че ли Джейк се притесни да хвърли кърпата на пода. Грабна джинсите и отново хлътна в банята.
— Да речем… седем? – подвикна тя весело след него.
— Да, може би. Да, предполагам, че са толкова. – Тя го чу да пуска крана, последваха шумни звуци от четката за зъби. Накрая се появи – с голи гърди, разкопчани джинси и малко паста в ъгъла на устата.
— Седем уестърна, така ли каза? – Фльор изобрази най-вежливата си усмивка.
Той задърпа непохватно ципа.
— Ъхъ.
— Доста време на седлото.
— Проклетият цип заяде.
Фльор кимна замислено.
— Наистина доста време на седлото.
— Мисля, че се счупи.
— Я ми кажи нещо – винаги ли те е било страх от конете, или
само напоследък?
Джейк рязко вдигна глава.
— Да бе. Как ли пък не.
Тя не каза нищо. Само продължи да се усмихва.
— Мен? Да ме е страх от коне?
Отново мълчание.
Ново дърпане на ципа.
— Все много знаеш.
Явно нямаше намерение да се предава. На лицето му се появи войнствено изражение и дори изсумтя презрително. Сладката й усмивка се превърна в сиропирана. Джейк най-после сведе глава.
— Не бих казал точно, че се страхувам – промърмори.
— А какво точно би казал? – измърка тя.
— Просто аз и конете не се разбираме, това е всичко.
Фльор прихна и падна по гръб на леглото.
— Ти се страхуваш от коне! Птичаря Калибър се бои от коне! Сега завинаги ще бъдеш мой роб. Мога да те изнудвам до края на живота ти. Масаж на гърба, домашно сготвена храна, извратен секс…
Джейк се нацупи обидено.
— Аз обичам кучета.
— Не думай?
— При това големи.
— Сериозно?
— Ротвайлери. Шотландски овчарки. Мастифи. Колкото по-големи, толкова повече ми харесват.