— Впечатлена съм.
— И би трябвало.
— Много впечатлена. Аз пък започвах да си мисля, че по-скоро ще си падаш по чихуахуа.
— Да не си откачила? Малките проклетии хапят.
Фльор избухна в смях и се хвърли в прегръдките му.
В последния ден от престоя им Фльор лежеше на леглото, отпуснала глава в скута му, и си мислеше как не й се иска да се качва утре сама на самолета, но Джейк трябваше да остане още няколко седмици в Калифорния, за да се погрижи за бизнеса си, който бе занемарил, докато пишеше книгата.
— Мислех си… – подхвана Джейк, уви около пръста си дълъг кичур от косата й и като с четка погали устните й. – Как мислиш… какво мислиш, че ще стане… – Плъзна импровизираната четка по скулата й като художник, нанасящ последния щрих. – Какво ще кажеш… да се оженим?
Заля я вълна на радост. Тя вдигна глава.
— Наистина ли?
— Защо не?
Радостната вълна се отдръпна малко, но достатъчно, за да разкрие предупредителната жълта светлина.
— Мисля… мисля, че е малко прибързано.
— Познаваме се от седем години. Достатъчно отдавна.
— Но през тези седем години не сме били заедно. Нито един от двама ни няма го да понесе, ако се провалим. Прекалено сме уязвими. Трябва да сме абсолютно сигурни.
— Аз няма накъде да съм по-сигурен.
Нито пък тя. Ала в същото време…
— Нека да видим как ще се справим с разделите, с кариерите – с проблемите, които неминуемо ще изникнат.
— Мислех, че жените са романтички. Къде се дянаха спонтанността и страстта?
— Във Вегас, при Уейн Нютън.
— Много ти знае устата. – Той се надвеси над нея и захапа долната й устна. – Крайно време е да направим нещо по въпроса.
Устните му се придвижиха към гърдите й и тя притвори очи и се опита да се убеди, че е постъпила правилно, като не е приела начаса предложението му да се оженят. През този уикенд и двамата научиха много важни тайни един за друг, беше им нужно време, за да приемат и осмислят всичко.
Но имаше и още една причина. Една малка част от нея все още не вярваше напълно на Джейк, а нямаше да може да понесе още едно изоставяне.
Целувките му се спуснаха надолу, сетивата й се възпламениха и светът около тях изчезна.
* * *
Успехът ражда успех и сега, когато вече нямаше толкова огромно значение, всичко, до което Фльор се докосваше, се превръщаше в злато. Промени финансовите условия на договора на Оливия Крайтън за участието й в „Заливът на дракона“, след това подписа с един от най-обещаващите млади актьори в Холивуд. Филмът на Киси пожъна огромен успех в Лондон, а съдейки по класациите на радиостанциите, по всичко си личеше, че албумът на „Раф Харбър“ се превръщаше в голям хит. Не спираха да сипят поръчки за моделите на Мишел. А черешката на тортата беше телеграмата, която намери върху бюрото си един следобед след поредния делови обяд. Основното се свеждаше до:
ЗАМИНАВАМ УТРЕ ПО ОБЯД СТОП ПРИСТАВАМ СТОП ЩЕ СЕ ОБАДЯ СЛЕД МЕДЕНИЯ МЕСЕЦ СТОП ЧАРЛИ ТОКУ-ЩО МИ КАЗА КОЛКО УЖАСНО БОГАТ Е СТОП ЛЮБОВТА Е ВЕЛИКА
Фльор се засмя и се облегна назад в креслото. Наистина, любовта е велика.
Джейк долетя от Ел Ей за един дълъг уикенд, изпълнен със секс, разговори и смях, но трябваше да се върне за някои допълнителни озвучавания. Тя говореше с него два или три пъти на ден, понякога и повече. Той се обаждаше още щом се събудеше, а тя му звънеше всяка вечер, преди да си легне.
— Това е добре – заяви младата жена веднъж. – След като не можем да се докосваме, ще се научим да общуваме на много по-висше, интелектуално ниво.
Отговорът му бе в типичен стил за Коранда.
— Престани да плещиш глупости и ми кажи какъв цвят са ти гащичките.
Една петъчна вечер в края на февруари тя се прибра у дома след купона, който Мишел и Деймън бяха устроили, за да отпразнуват преместването си в новото им общо жилище. Тъкмо влизаше, когато телефонът иззвъня. Фльор се усмихна и го вдигна.
— Казах, че аз ще ти се обадя, любовнико.
— Фльор? О, Господи, бебче, трябва да ми помогнеш! Моля те, бебче…
Пръстите й се стегнаха около слушалката.
— Белинда?
— Не му позволявай да го направи! Зная, че ме мразиш, но моля те, не му позволявай да ми го причини.
— Къде си?
— В Париж. Аз… аз мислех, че съм се отървала от него. Трябваше да зная… – Гласът на Белинда заглъхна и тя се разплака.
Фльор стисна клепачи.
— Кажи ми какво се е случило.
— Той изпрати в Ню Йорк двама от главорезите си. Чакаха ме в апартамента, когато вчера се прибрах, и ме принудиха да тръгна с тях. Ще ме заведат в Швейцария. Той ще ме заключи в клиника, бебче. Защото останах далеч от теб в Ню Йорк. Заплашва ме от години, а сега наистина ще…