Белинда отметна един сплъстен кичур коса, паднал върху очите й.
— Аз… аз дори не смеех да се надявам. Зная, че не биваше да те моля.
— Ще ме пуснеш ли вътре?
— О… Да… Да. – Тя се отдръпна. Когато вратата се затвори зад гърба й, Фльор забеляза, че майка й мирише на застоял тютюнев дим, вместо на „Шалимар“. Припомни си ярката райска птица, която долиташе в манастира и носеше със себе си толкова сладко ухание, че мигом разсейваше обичайните миризми на мухъл, стари навици и безполезни молитви.
Гримът на Белинда се бе изтрил, бяха останали само мазни следи от сините сенки върху клепачите, събрали се в бръчиците около очите й. Лицето й бе толкова бледо, че изглеждаше безцветно на фона на смачкания пеньоар от жълта китайска коприна. Фльор забеляза едно петно отпред и провисналия преден джоб, сякаш натежал от прекалено много запалки. Ръката на Белинда отново се стрелна към бузата й.
— Ще отида да се измия. Винаги съм искала да изглеждам хубава за теб. Ти винаги си смятала, че съм красива.
Фльор улови ръката на майка си. Беше малка като на дете.
— Седни и ми кажи какво се е случило.
Белинда се подчини – послушно дете, покоряващо се на силата. Запали цигара и със задъхания си младежки глас разказа на Фльор за заплахите на Алексей да я затвори в клиника.
— Вече не пия, бебче. Той го знае, но използва миналото. То е като меч, постоянно висящ над главата ми, за да ме заплашва, когато го разсърдя. – Издуха струя дим. – Не му хареса какво се случи между нас, когато пристигнах в Ню Йорк. Той е мислил, че ще бъда по-упорита и настойчива в желанието си да съм с теб. Очакваше от мен да те изложа, но моите действия злепоставиха единствено него.
— Имала си връзка с Шон Хауъл.
Белинда изтръска пепелта от цигарата в порцелановия пепелник.
— Той ме изостави заради по-възрастна жена, представяш ли си? Смешно, нали? Алексей закри всичките ми сметки, а другата жена беше богата.
— Шон Хауъл е кретен.
— Той е звезда, бебче. Въпрос на време е, преди отново да се завърне триумфално на небосклона. – Погледна към Фльор укорително, както някога. – Ти трябваше да му помогнеш. Сега, когато си голям агент, би могла да се погрижиш за стар приятел.
Фльор видя недоволството в очите на майка си и зачака отново да я залее старата вълна на вина, но нищо подобно не се случи. Вместо това изпита раздразнението на майка, изправила се пред неразумно и непослушно дете.
— Сигурна съм, че бих могла да му помогна, но не исках. Той не притежава и капка талант, а и не го харесвам.
Белинда остави цигарата в пепелника и нацупи устни.
— Изобщо не те разбирам. – Погледът й пробяга по роклята на Фльор. – На Мишел е, нали? Никога не съм си представяла, че е толкова талантлив. Всички в Ню Йорк говорят за него. – Очите й се присвиха отмъстително и Фльор разбра, че ще бъде наказана, задето бе отказала да помогне на Шон.
— Аз отидох да се видя с Мишел. Такова красиво момче. Прилича много на мен. Всички го казват.
Наистина ли Белинда си мислеше, че ще я накара да ревнува? Фльор почувства прилив на жалост към брат си. Мишел не й бе казал за визитата, но тя можеше да си представи колко болезнена е била.
— Двамата си прекарахме чудесно – продължи Белинда предизвикателно. – Той ми обеща, че ще ме представи на всичките си прочути приятели и ще се заеме с гардероба ми. – Фльор сякаш долови отглас от детски глас в думите на майка си. И ние няма да ти позволим да си играеш с нас.
— Мишел е много специален човек.
Белинда не можа да издържи повече и лицето й се сгърчи. Наведе се напред от креслото и прокара нервно ръка през косата си.
— Той ме погледна точно като Алексей. Като че ли съм някакво насекомо. Ти си единствената, която някога ме е разбирала. Защо всички непрекъснато утежняват живота ми?
Фльор реши, че няма смисъл да губи време да изтъква, че Белинда сама усложнява живота си.
— Навярно ще е по-добре, ако стоиш по-далеч от Мишел.
— Той ме ненавижда дори по-силно от Алексей. Защо Алексей иска да ме заключи в лудница?
Фльор угаси димящата цигара на майка си.
— Това, което се случва с Алексей в момента, няма отношение към теб. Той те използва, за да дойда тук. Иска да разчисти стари сметки.
Белинда вдигна рязко глава и цялото й недоволство изчезна.
— Разбира се! Трябваше да се досетя… – Скочи от креслото. – Трябва веднага да заминеш. Той е опасен. Трябваше да разбера… Няма да му позволя да ти навреди. Чакай да помисля.
Белинда закрачи по килима, с едната ръка отметна косата от лицето си, а с другата извади пакета цигари, опитвайки се да измисли как да защити детето си. Фльор беше едновременно и раздразнена, и трогната. За пръв път осъзна колко се размиват ролите между майки и дъщери, когато остареят.