Сега е мой ред да бъда мама. Не, ти ще си бебчето. Не, аз искам да съм мама.
Докато Белинда кръстосваше спалнята, кроейки как да предпази дъщеря си, Фльор разбра, че времето, когато беше бебчето на Белинда, завинаги е отминало. Белинда повече не можеше да влияе на възприятията на Фльор за света или за самата нея.
— Отседнала съм в „Риц“ – каза тя. – Утре сутринта ще дойда и ще уредим всичко. – Искаше да отведе Белинда със себе си, но погребалният агент и колегите му сигурно нямаше да позволят. Трябваше да намери някакъв друг изход.
Белинда я прегърна бързо и отчаяно.
— Не се връщай тук, бебче. Отдавна трябваше да се досетя, че той през цялото време е искал да се докопа до теб. С мен всичко ще бъде наред. Моля те, не идвай тук повече.
Фльор се взря в очите на майка си и видя, че тя е искрена, доколкото й бе възможно.
— Не се тревожи, нищо няма да ми се случи.
Тя пое из лабиринта от коридори към голямото стълбище. Погребалният агент я чакаше в подножието й. Фльор го изгледа спокойно.
— Сега ще се срещна с мосю Савагар.
— Съжалявам, мадмоазел, но ще трябва да почакате. Баща ви още не е готов да ви приеме. – Посочи към креслото в стил рококо, поставено пред високите двойни врати на библиотеката.
Значи, войната на нерви продължаваше. Тя изчака, докато погребалният агент се отдалечи, и се отправи към предния салон. Измъкна една бяла роза от букета и я затъкна в дълбокото У-образно деколте на роклята. Розата сякаш засия на тъмночервения кадифен фон. Фльор отнесе със себе си тежкото сладко ухание, когато се върна пред вратите на библиотеката.
Усещаше присъствието на Алексей зад дебелите дървени врати – протяга се към нея, пипалата му се вкопчват, задушават я, също като упойващия аромат на розата. Алексей, зъл и самоуверен, отчитащ минутите на тази игра на нерви. Бавно завъртя дръжката.
В стаята гореше само една лампа и почти цялото помещение тънеше в сумрачни сенки. Но дори на това слабо осветление Фльор можеше да види, че енергичният жизнен мъж, когото помнеше, се е съсухрил като изсъхнал клон. Седеше зад бюрото, дясната му ръка бе отпусната върху полираната повърхност, а лявата бе скрита в скута. Както винаги беше облечен безупречно – тъмен костюм и колосана снежнобяла риза, с платинена игла на вратовръзката – но всичко изглеждаше твърде голямо за него. Тя забеляза пролуката между шията и яката, провисналото сако на раменете, но нито за миг не си позволи да повярва, че това са признаци на слабост. Дори в полумрака на стаята видя, че нищо не убягва от тесните му руски очи. Те я обходиха от глава до пети – погледът му се задържа върху лицето и косата, спусна се по роклята и накрая се спря върху бялата роза между гърдите й.
— Ти трябваше да бъдеш моя – рече той.
— Аз исках да бъда твоя – отвърна Фльор, – но ти не позволи.
— Ти си batarde! Нечиста кръв.
[* Копеле (фр.). – Б.пр.]
— Точно така. Как бих могла да забравя? – Искаше да види лицето му по-добре и пристъпи към бюрото. – Ирландската кръв на Флин е прекалено варварска за теб, нали? – Изпита задоволство, като видя как той се скова. – Доколкото зная, един от предците му е бил обесен за кражба на овца. Определено лоша кръв. А и цялото това пиянство и разгул с жени. – Преднамерено замълча. – Всичките онези малолетни момичета…
Ръката, отпусната върху бюрото, сякаш по своя воля се сви в юмрук.
— Ти си глупава, щом се опитваш да играеш с мен игри, които не можеш да спечелиш.
— Тогава да сложим край на играта. Престани да тероризираш Белинда.
— Възнамерявам да настаня майка ти в специално заведение. Ще я заключа в клиника за алкохолици.
— Мисля, че ще ти е трудно, след като тя вече не пие.
Алексей се изкиска.
— Все още си наивна. Нищо не е трудно, когато имаш пари и власт.
Денят бе твърде дълъг и тежък и Фльор усещаше, че умората започва да я надвива. Искаше да се върне в хотела, да се обади на Джейк и отново да почувства, че животът е нормален.
— Наистина ли смяташ, че ще стоя със скръстени ръце и ще ти позволя да го направиш? Ще крещя толкова силно и дълго, че целият свят ще чуе.
— Разбира се, че ще го направиш. Не разбирам защо Белинда още не го е осъзнала. Първо ще се наложи да те заставя да замълчиш, а това ще е невъзможно, без да прибягна до някои варварски методи.
Фльор си помисли за Джейк с неговите скорострелни револвери и тежки юмруци. Джейк, който беше далеч по-цивилизован от стареца пред нея. Седна в креслото срещу Алексей и съжали, че не е включил лампата върху бюрото, за да види по-ясно лицето му.