Той смачка вестника в юмрук и мина покрай нея. Насочи се към издрасканата дървена врата. Дишането му отекваше от стените с олющена мазилка на гимнастическия салон в Лос Анджелис, докато хвърчеше надолу по стълбите към съблекалнята. Нахлузи джинсите върху шортите, грабна ризата и побягна презглава от старата тухлена сграда, където от десет години играеше баскетбол. Когато вратата се затръшна зад него, знаеше, че никога повече няма да се върне.
Гумите на ягуара изсвистяха, когато потегли от паркинга и се насочи към улицата. Щеше да изкупи всички вестници. Всички броеве до един. Ще изпрати самолети из цялата страна, до всеки магазин, всеки щанд за вестници по света. Ще ги изкупи, ще ги изгори, после…
В далечината се разнесе вой на сирена на пожарна кола. Джейк си припомни деня, когато се прибра у дома и завари Лиз. Тогава можеше да даде воля на юмруците си. Удря лицето на онова копеле, докато кокалчетата му не се обляха с кръв. Припомни си как Лиз падна на колене, ръцете й се вкопчваха краката му, обвиваха се около тях като ръцете на актьора около героинята от афиша на филма „Шапка, пълна с дъжд“. Тя плака и го умолява да й прости, докато онова нещастно копеле лежеше проснато на линолеума, с панталон, смъкнат около глезените, и разплескан нос. Когато Лиз го предаде, той имаше на кого да излее яростта си.
Потта се стичаше от челото върху очите му. Джейк примигна. Беше написал книгата за Фльор, беше разголил душата си, разкривайки най-съкровените си тайни…
Стисна волана и усети в устата си познатия метален вкус. Вкусът на страха. Хладен метален страх.
* * *
Белинда се бе втренчила в куфара на Фльор, отворен върху леглото, като че ли за пръв път виждаше такъв странен предмет.
— Не можеш да ме изоставиш сега, бебче. Нужна си ми.
Фльор с всички сили се опитваше да запази спокойствие. Само още няколко часа и щеше завинаги да се махне от тази къща. Само още няколко часа и ще може да ближе насаме раните си.
— Погребението беше преди седмица – рече тя – и ти се справяш чудесно.
Белинда запали друга цигара.
Всички формалности около смъртта на Алексей бяха легнали върху плещите на Фльор. Масивен мозъчен удар, беше заключението на лекаря. Един от служителите на Алексей го намерил да лежи на пода в библиотеката до предния прозорец. Очевидно е изгубил съзнание малко след като тя си бе тръгнала и Фльор не спираше да се пита дали не е стоял край прозореца и е гледал как се отдалечава, когато това се е случило. Не изпитваше нито тържество, нито мъка от смъртта му, само усещането, че една могъща сила е изчезнала от живота й.
Мишел не дойде за погребението.
— Не мога – каза й той по време на един от ежедневните им разговори по телефона. – Зная, че не е честно към теб, но не мога да се преструвам, че скърбя за него. Не мога да понасям и Белинда да ме гледа с кравешки поглед само защото хората знаят името ми.
Фльор реши, че така е по-добре. Беше й нужна цялата енергия, за да се справи с организацията и всички подробности около погребението. Напрежението от сложните отношения между Белинда и Мишел само щеше още повече да утежни обстановката.
Белинда издуха тънка струя дим.
— Знаеш, че от всичките тези юридически глупости ми се замайва главата. Не мога да се справя.
— И няма да ти се наложи. Вече ти казах. Дейвид Бенис ще работи съвместно със служителите на Алексей. Той ще може да уреди всичко от Ню Йорк.
Да накара помощниците на Алексей да проумеят, че сега трябва да приемат заповеди от нея, беше едно от предизвикателствата, пред които й се наложи да се изправи, и Фльор спечели. Ала сега й предстоеше да се справи с нуждите и капризите на Белинда, както и с присвиването на стомаха си всеки път, когато телефонът звъннеше.
— Искам ти да се погрижиш за делата ми, а не някой непознат. — Фльор не каза нищо и Белинда нацупи уста, както правеше десетки пъти през последната седмица, когато не получаваше желаното. – Ненавиждам тази къща. Не мога да прекарам дори още една нощ тук.
— Тогава се изнеси на хотел.
— Колко си безчувствена, Фльор. Станала си много студена с мен. И не ми харесва начинът, по който ме изолираш от себе си. Всички тези истории за Джейк във Виетнам… Трябваше да ги узная от вестника. Сигурна съм, че си говорила с него, но не ми казваш нищо.
Фльор не бе говорила с него. Джейк отказваше да приеме обажданията й. Остра болка прониза сърцето й, когато си спомни енергичния глас на секретарката, долетял от другия край на линията.
— Съжалявам, госпожице Савагар, но не зная къде е той… Не, не е оставил никакво съобщение за вас.