— Сигурен ли си?
— Повече няма да живея в сенките. Искам да изляза на слънце. Но не мога да го направя без теб.
Тя отпусна ръце върху раменете му и зарови лице в шията му.
— Имаш ли представа колко много те обичам?
— Достатъчно, за да започнем да говорим за покупка на комби и брак между двама влюбени, отдадени на кариерите си?
— И за деца – обяви без колебание Фльор. – Искам бебета. Много, много бебета.
Той се ухили с прочутата крива усмивка и плъзна ръце под нощницата й.
— Искаш ли веднага да започваме? – Не дочака отговор, а впи устни в нейните. След няколко минути се отдръпна. – Цветенце?
— Ъхъ?
— Целувката не ми достави наслада.
— С-съжалявам. – Тя се опита да спре тракането на зъбите си, но безуспешно. – П-просто ужасно ми е студено. От устата ми излиза пара!
Джейк изпъшка и отметна завивките.
— Да вървим. Ще ми държиш фенерчето.
Наметната с якето върху сатенената нощница и обута с вълнени термочорапи, тя го последва в мазето. Той коленичи на бетонния под пред парния котел, а тя пъхна ръка под ризата му.
— Джейк?
— Да?
— След като къщата се затопли…
— Дръж това фенерче по-здраво, става ли? Почти го оправих.
— След като къщата се затопли, какво ще кажеш да… имам предвид мислиш ли, че ще е глупаво, ако…
— Ето, готово. – Той се изправи. – Какво казваше?
— Какво?
— Казваше нещо. Дали съм щял да имам нещо против…
Тя преглътна.
— Нищо. Забравих.
— Лъжкиня. – Той пъхна ръце под якето, прегърна я през
кръста и я привлече към себе си. – Нима не разбираш, че точно това искам най-много на света? – Устните му захапаха ухото й, после се придвижиха по извивката на шията й и прошепнаха в устата й: – Ще трябва отново да вдигнеш косата и да я прихванеш с онези фиби. Това е любимата ми част.
Както се оказа, Джейк откри и други части, които му харесаха дори още повече…
Когато всичко свърши, двамата останаха да лежат изтощени и задоволени в топлата стая. Изритаха завивките и задрямаха. Фльор най-после се размърда и вдигна глава от гърдите му.
— Следващият път аз ще държа револвера – промърмори, докато се отпускаше върху възглавницата.
Той нежно гризна голото й рамо.
— Никой не смее да вдигне оръжие към Птичаря Калибър.
— Нима? – Тя сви пръст и го насочи към гърдите му.
— Леле. Какви бързи рефлекси!
— Най-бързите в Голямата ябълка. – Тя духна на пръста си. – Изглежда, ще се наложи Птичаря Калибър да преосмисли някои неща.
Джейк погали с палец ъгълчето на устната й.
— Струва ми се, че Птичаря Калибър вече го е направил.
Той се усмихна и тя му се усмихна. Снежната вихрушка трополеше в стъклата на прозорците. Тръбите на парното съскаха. Двамата се взираха един в друг с безгранична вяра.
Тялото на младия мъж се изви в свършена дъга, преди да се гмурне в тюркоазената вода на басейна зад къщата на Белинда в Бел Еър. Казваше се Дариън Буде – „е“-то беше нейна идея – и когато изплува на повърхността, тя му изпрати въздушна целувка.
— Прекрасно, скъпи. Обожавам да те гледам.
Той я дари с усмивка, която тя заподозря, че не е съвсем искрена. Докато излизаше от водата, бицепсите му се издуваха, а оскъдните плувки се бяха защипали в цепката на стегнатото му дупе. Белинда се надяваше, че от телевизионната мрежа ще харесат пилотния му епизод. Ако ли не, той щеше да е нещастен и щеше да й се наложи да изхаби доста енергия, докато го успокои. От друга страна, ако не го одобрят, той ще се изнесе и ще забрави за нея, но едва ли щеше да бъде трудно да намери друг красив млад актьор, който ще се нуждае от помощта й.
Тя разтвори крака, за да изложи на слънцето вътрешната страна на бедрата си, щедро намазани с плажно масло, и надяна отново слънчевите очила. Беше уморена. Не беше лесно да заспи отново, след като Джейк й позвъни миналата нощ, за да й съобщи, че близнаците са се родили.
Белинда знаеше от ехографската снимка, че Фльор очаква близнаци, затова раждането им не беше изненада, но не можеше да понесе мисълта, че вече е баба на трима внуци. Фльор и Джейк бяха женени от три години. Три години и три деца. Доста смущаващо. И не възнамеряваха да спрат до тук. Красивата й дъщеря се бе превърнала в кобила за разплод.
Единствено пред себе си Белинда признаваше, че Фльор донякъде я бе разочаровала. Дъщеря й, й изпращаше подходящи подаръци и се обаждаше по няколко пъти в седмицата, но тя вече не слушаше майка си. Белинда се опитваше да бъде справедлива. След откриването на новия филиал на Западното крайбрежие, само най-заклетият скептик би казал, че агенцията на Фльор не е огромен успех. Снимаха я за „Воуг“, облечена във великолепните модели от новата модна линия на Мишел за бременни. Но ако не за някой друг, то за Белинда бе съвършено ясно, че тя не използва докрай всичките си възможности. Цялата тази красота да бъде пропиляна… Дори Бог виждаше, че не бе нужно постоянно да седи зад бюрото. А през уикендите двамата с Джейк се погребваха в онази забравена от Господ ферма в Кънектикът, вместо да останат в Манхатън, където щяха да бъдат най-бляскавата и популярна звездна двойка в града.