Выбрать главу

Истинската катастрофа се разрази с пристигането на светлосин плик. Писмото от майка й информираше Белинда, че родителите й повече нямат намерение да финансират глупостите й. В плика бе приложен последният им чек.

Белинда опита да си намери работа, макар и не твърде усърдно, тъй като постоянно се чувстваше зле – измъчваха я странни главоболия, стомахът й се бунтуваше, повръщаше, като при не много тежък грип. Започна да икономисва малкото пари, които й бяха останали, пропускаше хранения, което не беше особено трудно, тъй като и без това нямаше апетит, престана да ходи в дрогерията на Шуоб и не спираше да се пита как е възможно толкова ужасни неща да се случват на жената, която някога Ерол Флин е обичал.

Една сутрин Белинда нямаше дори сили да стане и да се облече и изведнъж я осени прозрението, че е бременна с детето на Флин. Два дни лежа в паянтовото легло, втренчена в тавана, опитвайки се да осмисли станалото. Припомни си разказите, нашепвани ужасено, за момичетата от Индианаполис, прекрачили границата на приличието, слухове за прибързани сватби или, още по-лошо, за безбрачни деца. Ала онези момичета бяха от бедните квартали, а не от уважавани семейства като дъщерята на доктор Бритън, Една Корнилия. Момичета като нея първо се омъжваха, а след това раждаха бебета. Обратното бе немислимо.

Замисли се да се свърже с Флин, но не знаеше къде да го търси. Освен това, честно казано, не си представяше, че той ще й помогне. И тогава се сети за Алексей Савагар.

Отне й два дни, за да го открие. Беше отседнал в хотел „Бевърли Хилс“*. Белинда му остави съобщение.

Госпожица Бритън ще очаква господин Савагар в пет часа тази вечер в „Поло Лоундж“.*

[* Изискан хотел на булевард „Сънсет“, посещаван от знаменитости и богаташи. – Б.пр.]

* * *

Късният февруарски ден беше студен и тя отдели доста време на избора на тоалета си. Облече светло карамелен кадифен костюм и бяла найлонова блузка, през която прозираше дантелата на комбинезона й. Сложи си комплекта от перления наниз и изящните обеци, който родителите й бяха подарили вместо празненство, за шестнайсетия й рожден ден. Шапката, украсена със светло карамелена панделка в тон с костюма, бе килната под жизнерадостен ъгъл върху главата й. Чифт благоприлични бели памучни ръкавици и недотам благопристойни обувки на тънки високи токчета довършваха тоалета й. Белинда отиде с раздрънкания си студебейкър до дрогерията на Шуоб, откъдето извика такси, което да я закара до елегантния покрит параден вход на хотела.

Флин я бе водил няколко пъти в „Поло Лоундж“, ала когато пристъпи във фоайето, тя отново се изпълни с вълнение. Съобщи на метрдотела името на Алексей и го последва до един от извитите дивани с лице към вратата – едно от най-предпочитаните места за сядане в най-прочутия лоби бар в страната. Въпреки че Белинда не обичаше мартини, си поръча едно, защото се смяташе за изискана напитка, а тя искаше да демонстрира светските си маниери пред Алексей.

Докато го чакаше, се опита да се успокои и разсее, като наблюдаваше останалите посетители. Ван Хефлин седеше наблизо в компанията на слаба блондинка. Край две от масите зърна Гриър Гарсън и Етъл Мерман, а в другия край на залата видя един от директорите на студия, с когото се бе запознала, докато беше с Флин. Във фоайето се появи прислужник на хотела, облечен в сако с месингови копчета.

— Обаждане за гус’дин Хелфин. Обаждане за гус’дин Хелфин.

Ван Хелфин вдигна ръка и на масата му се появи розов телефон.

Белинда въртеше между ръцете си дългото хладно столче на чашата, опитвайки се да не забелязва, че пръстите й треперят. Стана пет часът, но Алексей все още го нямаше. Последния път, когато бяха заедно, тя бе засегнала гордостта му. Дали изобщо щеше да дойде? Не знаеше какво щеше да прави, ако той не се появи.

Влязоха Грегъри Пек и новата му жена, французойката Вероник. Тя беше бивша журналистка, тъмнокоса и красива, и Белинда усети как я жегва жилото на завистта. Световноизвестният съпруг на Вероник й се усмихна нежно и й каза нещо, предназначено единствено за нейните уши. Вероник се засмя и покри ръката му със своята, с ласкав и привичен собственически жест. В този миг Белинда възненавидя Вероник Пек, както никого не бе ненавиждала досега.

В шест часа Алексей влезе във фоайето на „Поло Лоундж“. Спря се за миг до вратата и размени няколко думи с метрдотела, преди да се насочи към нея. Беше облечен в перленосив копринен костюм, както винаги безупречен, и неколцина посетители го поздравиха, когато мина покрай масите им. Тя бе забравила какво голямо внимание привличаше Алексей към себе си. Флин й бе казал, че се дължи на невероятното му умение да умножава парите.