Той се настани грациозно на дивана, донасяйки със себе си полъх на скъп одеколон. Имаше неразгадаемо изражение и Белинда усети леки тръпки да пробягват по гърба й.
— „Шато О’Брион“, реколта 1952-ра – поръча на приближилия се сервитьор и посочи към недопитото й мартини. – Отнесете това. Мадмоазел ще пие вино с мен.
Докато сервитьорът се отдалечаваше, Алексей поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна. Белинда се опита да не мисли за последната им среща, когато целувките му далеч не бяха толкова нежни.
— Струваш ми се нервна, та cherie.
Нямаше място за съмнения и размисъл, тъй като съединилите се малки клетки в нея неспирно се множаха, затова Белинда повдигна небрежно рамене.
— Мина доста време. Аз… липсваше ми. – Чувство за несправедливост внезапно избуя в гърдите й. – Как можа да изчезнеш просто така? Дори не се обади, нито ми писа.
Той я погледна развеселено.
— Ти се нуждаеше от време да помислиш, cherie. Да видиш дали ще ти хареса да бъдеш сама.
— Никак не ми хареса – отвърна Белинда рязко.
— Така си и мислех, бях сигурен, че няма да ти хареса. – Погледна я толкова съсредоточено, че тя се почувства като притисната под стъкълцето, поставено под обектива на микроскопа. – Кажи ми какво разбра, докато беше насаме със себе си.
— Разбрах, че съм свикнала да завися от теб – отвърна тя предпазливо. – След като си замина, всичко се разпадна, а ти не беше до мен, за да ми помогнеш да събера парчетата. Струва ми се, че не съм толкова самостоятелна, както мислех.
Сервитьорът донесе бутилката вино, отвори я и наля малко в чашата на Алексей за проба. Той отпи глътка, кимна разсеяно и го изчака да се отдалечи, преди отново да насочи вниманието си към Белинда. Тя му разказа за живота си през последния месец: за неуспеха с продуцентите и неспособността й да привлече интереса на нито един от тях, за това, че родителите й са решили да й спрат издръжката. Разказа му за всичките си нещастия, освен за най-главното.
— Разбирам промърмори той. Толкова много се е случило за толкова кратко време. Има ли още неволи, които искаш да изплачеш на рамото ми?
Момичето преглътна с усилие.
— Не, няма нищо друго. Но не ми останаха никакви пари и имам нужда от теб да ми помогнеш да взема някои решения.
— Защо не се обърна към бившия си любовник? Той със сигурност ще ти помогне. Не се съмнявам, че ще се втурне към теб като рицар на бял кон, в блестящи доспехи, размахващ страховития си меч и громейки безмилостно всички злодеи, причина за нещастията ти. Защо не отидеш при Флин, Белинда?
Тя прехапа вътрешната страна на бузата си, за да не изтърве нещо излишно. Алексей не разбираше Флин – никога не го бе разбирал – ала тя не можеше да го каже. Налагаше се някак си да притъпи злъчта му, дори ако това означаваше да излъже.
— Онези дни, в „Градините на Аллах“… Никога не ми се бе случвало нещо подобно. Незнайно как, но вие двамата се преплитахте в съзнанието ми. Бях се заставила да повярвам, че всичките ми чувства са породени от Флин, но след като ти замина, осъзнах, че ти си бил източникът им. – Беше репетирала старателно какво да каже. – Нуждая се от помощ и не зная към кого другиго да се обърна.
— Разбирам.
Но Алексей не разбираше, ни най-малко. Белинда започна да сгъва салфетката, избягвайки погледа му.
— Аз… аз нямам никакви пари, а не мога да се върна в Индианаполис. Аз… аз бих искала да ми дадеш назаем – само за една година, докато накарам студията да ме забележат.
Отпи глътка от виното, което не искаше. С парите на Алексей можеше да замине на някое място, където никой не я познаваше, и да роди детето си.
Той не каза нищо и нервността й се усили.
— Не зная към кого другиго да се обърна. Ще умра, ако се върна в Индианаполис. Сигурна съм, че ще умра.
— По-добре смърт, отколкото Индианаполис – подхвърли той с развеселени нотки в гласа. – Колко по детски поетично и колко типично за теб, моя сладка Белинда. Но ако ти заема тези пари, какво ще получа в замяна?
Прислужникът мина покрай масата им, а месинговите копчета върху сакото му проблеснаха.
— Обаждане за гус’ин Пек. Обаждане за гус’ин Пек.
— Каквото пожелаеш – промълви Белинда.
В мига, в който го изрече, разбра, че е допуснала ужасна грешка.