[** Руски балетмайстор и актьор (р. 1948 в Рига), емигрирал в Америка през 1974. – Б.пр.]
[*** Модна дизайнерка (1903-1992), създавала тоалетите на първите дами. – Б.пр.]
Роклята на Фльор бе различна от всички останали. Дизайнерът й се бе погрижил за това. Ти трябва да си елегантна, Фльор. Елегантност, елегантност и пак елегантност в ерата на безвкусицата. Бе скроил на верев меднозлатистия сатен и бе сътворил изискана рокля с изчистени линии, с деколте по врата, без ръкави. По средата на едното бедро бе срязал полата по диагонал до глезена на другия крак и бе вмъкнал надиплени волани от най-фина черна дантела, които се спускаха като ефирен водопад до пода. Беше се пошегувал, че с тях се е опитал да скрие краката й с 43 размер.
Всички глави започнаха бавно да се извръщат към нея и тя улови точния миг, когато любопитството на тълпата се смени с вълнение. Бяха я разпознали. Фльор бавно изпусна дъх. В галерията се разнесе шепот. Брадат фотограф пренасочи обектива на своя „Хаселблад“ от френската актриса към нея и щракна снимка, която навярно щеше да заеме цялата корица на утрешния брой на „Ежедневно дамско облекло“, смятащо се за „библия на модата“.
Аделаида Ейбрамс, най-популярната светска клюкарка, списваща собствена колонка, се промъкваше към сводестия вход, разбутвайки тълпата с лакти. Невероятно! Нима истинската Фльор Савагар най-сетне бе възкръснала за света? Аделаида пристъпи припряно и се блъсна в известен милионер, строителен предприемач. Озърна се трескаво, търсейки фотографа си, и видя онази мръсница от „Харпърс Базар“ да се приближава към заветната цел. Тя се шмугна покрай две втрещени светски особи и като коня легенда Секретариат, препускащ за почетния трофей на „Трипъл Краун“, състезанието за тригодишни чистокръвни коне, финишира първа до Фльор Савагар.
Фльор, която бе наблюдавала с интерес надбягването между жълтата репортерка от „Харпърс Базар“ и Аделаида Ейбрамс, сега не можеше да реши дали да се зарадва на победата на Аделаида. Колумнистката беше хитра стара сврака, от която нямаше да се измъкне само с полуистини и уклончиви отговори. От друга страна, Фльор имаше нужда от светската сплетница.
— Фльор, мили боже, наистина не мога да повярвам на очите си! Боже, ти наистина изглеждаш прекрасно!
— Както и ти, Аделаида.
Гласът на Фльор бе приятен и мелодичен, с едва доловим акцент от Средния запад. Никой, който я чуеше, не би се досетил, че английският не е родният й език. Долната част на брадичката й достигаше до къносаната коса на Аделаида и Фльор се наведе, за да си разменят въздушни целувки. Аделаида решително я повлече към един отдалечен ъгъл, ловко отрязвайки достъпа на останалите журналисти.
— Хиляда деветстотин седемдесет и шеста беше лоша година за мен, Фльор – оплака се Аделаида. – Преживях климактериума. Дано Господ те пощади от ада, който преживях аз. Щеше да ми се отрази благотворно, ако ми бе разказала историята си. Но предполагам, че си имала достатъчно неприятности на главата си, за да мислиш за мен. После, когато отново се появи в Ню Йорк… – Тя размаха укорително пръст към брадичката на Фльор. – Да кажем само, че ме разочарова.
— Всяко нещо с времето си.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
Фльор я дари с усмивка, която се надяваше да мине за неразгадаема и взе чаша с шампанско от таблата на минаващия покрай тях сервитьор.
Аделаида не остана по-назад и също грабна една.
— Дори и да доживея до сто, никога няма да забравя първата ти корица за „Воуг“. Онази твоя фигура… и великолепните ти големи ръце. Никакви пръстени, никакъв маникюр. Бяха те снимали цялата обвита в кожи, с диамантеното колие на „Хари Уинстън“, струващо навярно четвърт милион.
— Спомням си.
— Всички бяха потресени, когато изчезна, никой не можа да повярва. Сетне Белинда… – По лицето й пробягна пресметливо изражение. – Виждала ли си се наскоро с нея?
Фльор не възнамеряваше да говори за Белинда.
— През по-голямата част от времето бях в Европа. Трябваше да си изясня някои неща.
— Това мога да го разбера. Ти беше съвсем млада. Това беше първият ти филм, а и едва ли може да се каже, че си имала нормално детство. Хората в Холивуд не са толкова чувствителни като нас, нюйоркчаните. Изминаха шест години, ти се върна, но не си предишната. Какво толкова си изясняваше през тези шест години?
— Нещата се усложниха.
Фльор отклони поглед, за да подскаже, че въпросът е приключен.
Аделаида побърза да смени темата.
— Е, загадъчна лейди, ще ми разкриеш ли тайната си? Направо не е за вярване, но ти изглеждаш дори по-добре, отколкото на деветнайсет.