Вечерта отиде при свекърва си.
— Алексей изчезна. Искам да зная къде е.
Старинният рубин, който Соланж въртеше на пръста си, й намигна злорадо.
— Моят син ме уведомява само за това, което той иска аз да зная.
Алексей се върна след две седмици. Белинда стоеше на мраморната стълба в рокля на Балмен1, която й бе твърде тясна в талията, и го наблюдаваше как подава куфарчето си на иконома. Изглеждаше с десет години по-стар. Когато я съзря, устните му се извиха в цинична насмешка, която тя не бе виждала от първата им среща.
[* Прочут френски моден дизайнер (1914-1982), любимец на богатите и известните, обличал Марлене Дитрих, Вивиан Ли, София Лорен, Брижит Бардо, включително във филма „И Бог създаде жената“, и много други. – Б.пр.]
— Моята скъпа съпруга. Както винаги, изглеждаш прекрасно.
Поведението му през следващите няколко дни я объркваше и смущаваше. В обществото той се държеше с нея почтително, но когато оставаха насаме, сякаш я наказваше със секса. Забрави напълно за нежността и я обладаваше грубо, като безмилостен завоевател. Възбуждаше я до крайност, но не й позволяваше да изпита истинска наслада, тъй като удоволствието й бе изместено от болка и унижение. През последната седмица на април Алексей обяви, че потеглят на пътешествие, но не уточни къде отиват.
Шофираше мълчаливо своята „Испано-Сюиза“* от 1933-та, от колекцията си от ретро автомобили, съсредоточен изцяло върху пътя. Белинда беше доволна, че не се налага да прави усилие да поддържа разговора. Гледаше през прозореца как парижките предградия постепенно изчезват, отстъпвайки място на голите, тебеширенобели хълмове на Шампан. Въпреки интересните гледки младата жена не можеше да се отпусне. Беше бременна почти в четвъртия месец и ставаше все по-трудно да го крие от съпруга си. Преструваше се, че има месечни неразположения, които отдавна бяха престанали, тайно местеше копчетата на талията на новите поли и всячески се стараеше да скрие голото си тяло от светлината. Правеше всичко, за да отложи момента, когато ще бъде принудена да му съобщи за бебето.
[*Испанска автомобилна компания от началото на миналия век за луксозни коли, популярни преди Втората световна война. – Б.пр.]
Когато следобедните сенки се удължиха и лозята по склоновете на хълмовете добиха лавандулов оттенък, наближиха Бургундия. Странноприемницата, където щяха да пренощуват, се оказа очарователна постройка, с покрив от червени плочи и живописни саксии с разцъфнали мушката по прозорците, ала Белинда бе прекалено уморена, за да се наслади на простата, вкусно приготвена храна, която им поднесоха.
На следващия ден Алексей я изведе на разходка из бургундската провинция. Устроиха си пикник на върха на уединен хълм, покрит с дъхави диви цветя. За обяд Алексей купи от близкото село дебели резени студено свинско месо, приготвено с малки лукчета и зеленчуци, подправено с див керевиз и естрагон. Имаше и пресовано краве сирене „Сен Нектер“, а хлябът бе прясно изпечен, с хрупкава златиста коричка, поръсена с маково семе. Прокарваха храната с младо пивко местно вино. Но Белинда почти не хапна и не дочака Алексей да приключи. Наметна пуловера на раменете си, завърза ръкавите и пое надолу по хълма, за да избяга от потискащото мълчание на съпруга си.
— Наслаждаваш ли се на гледката, любима?
Тя не го бе чула да идва зад нея и подскочи, когато той отпусна ръце върху раменете й.
— Да, тук е красиво.
— А наслаждаваш ли се на усамотението със своя съпруг?
Пръстите й се стегнаха около възела на ръкавите.
— Винаги ми е приятно да съм с теб.
— Особено в леглото, п’est-cepas*?
[* Нали (фр.). – Б.пр. ]
Не дочака отговора й, а посочи към ширналите се лозя и й обясни какви сортове се отглеждат. Отново й заприлича на предишния Алексей, който я развеждаше из Париж, и Белинда постепенно се отпусна.
— Погледни ето там, cherie. Виждаш ли онези сиви каменни сгради? Това е манастирът „Благовещение“. Тамошните монахини ръководят едно от най-добрите училища във Франция.
Белинда повече се интересуваше от лозята.
— Някои от най-видните френски семейства изпращат децата си при монахините, за да ги обучават – продължи той. – Сестрите дори вземат бебета, макар че, когато навършат пет години, момчетата се изпращат при братята монаси близо до Лангър.