Комплиментът заинтригува Фльор. Понякога, когато гледаше снимките си, сякаш зърваше за миг красотата, която виждаха другите в нея, но някак си отдалеч, като че ли лицето принадлежеше на някой друг. Макар да й се искаше да вярва, че годините са придали по-голяма вътрешна сила и зрялост на чертите й, не бе сигурна как останалите ще възприемат промените.
Фльор не беше суетна просто защото никога не бе успяла да разбере по какво толкова се прехласваха всички. Намираше лицето си твърде грубовато. Фигурата, от която толкова се възторгваха модните редактори, й се струваше прекалено мъжествена. А колкото до ръста й, големите ръце, дългите крака… Просто й се струваха невъзможни.
— Ти си тази, която има тайни – рече Фльор. – Кожата ти е невероятна.
Аделаида си позволи само за миг да се наслади на ласкателството, но побърза да подмине комплимента.
— По-добре ми разкажи за тази рокля. От години никой не е обличал нещо подобно. Напомня ми на някогашната мода… – тя наклони глава към съпругата на продуцента с разкопчаната предница, — …преди вулгарността да замени стила.
— Мъжът, който я сътвори, ще дойде по-късно тази вечер. Той е необикновена личност. Трябва да се запознаеш с него. – Фльор се усмихна. – По-добре да поговоря с журналистката от „Харпърс“, преди да е прогорила дупка в гърба ти.
Аделаида улови ръката й и Фльор зърна върху лицето й сянка на загриженост.
— Почакай. Преди да се обърнеш, трябва да знаеш, че току-що влезе Белинда.
Фльор застина. Прониза я замайващо, болезнено усещане. Не го бе очаквала. Колко глупаво от нейна страна. Би трябвало да е разбрала най-сетне… Дори без да поглежда, знаеше, че всички в стаята са вперили погледи в тях. Бавно се извърна.
Белинда развързваше шала под яката на златистото визонено палто. Замръзна, когато видя Фльор, после незабравимите й наситено сини, с цвета на зюмбюл очи се разшириха.
Белинда беше на четирийсет и пет, русокоса и красива. Брадичката й не бе увиснала, а високите до коленете ботуши от мека кожа обгръщаха слаби, елегантни прасци. Прическата й бе от петдесетте – вчесана настрани коса, в стила на Грейс Кели от филма „Набери „М“ за убийство“*, ала въпреки това изглеждаше модерна.
[* Криминален трилър от 1954 г., режисьор Алфред Хичкок. – Б.пр.]
Без да удостои с поглед хората около нея, тя се насочи право към Фльор. Пътьом свали ръкавиците и ги пъхна в джобовете на палтото. Не забеляза, че едната падна на пода. За нея съществуваше единствено дъщеря й. Бляскавото момиче.
Белинда бе измислила прякора. Толкова идеален за нейната красива Фльор. Белинда докосна малкия амулет, който бе започнала отново да носи на верижка под роклята. Флин й го бе подарил през онези златни дни в „Градините на Аллах“. Ала това не беше истинското начало.
Началото… Тя си спомняше съвсем ясно деня, когато започна всичко. Онзи горещ септемврийски четвъртък на 1955 година в Южна Калифорния. Денят, в който Белинда срещна Джеймс Дийн…
ДЕТЕТО НА БАРОНА
Белинда Бритън взе броя на „Модерен екран“* от рафта със списания в дрогерията на Шуоб на булевард „Сънсет“. Нямаше търпение да гледа новия филм на Мерилин Монро „Проклетите седем години“, макар да й се искаше Мерилин да не правеше всички онези неща с Том Юъл. Той не беше много красив. Предпочиташе да я види с Боб Мичъм, като във филма „Реката, от която няма завръщане“*2, или с Рок Хъдсън*3, или още по-добре с Бърт Ланкастър*4.
[* „Modem Screen“ – списание за феновете, съдържащо снимки, rнтервюта, статии за филмови звезди, излиза от 1930 до 1985 г. – Б.пр.]
[*2 Уестърн от 1954 г., с емблематичния актьор Робърт Мичъм (1917 – 1997) от т.нар. „златен период на Холивуд“, наречен „душата на жанра филм ноар“ . – Б.пр.]
[*3 Един от най-популярните американски филмови и телевизионни актьори (1925-1985). – Б.пр.]
[*4 Американски актьор, известен с атлетичната си фигура и неустоимата си усмивка (1913-1994). – Б. пр.]
Преди година Белинда беше влюбена до уши в Бърт Ланкастър. Докато гледаше „От тук до вечността“, имаше чувството, че той прегръща нея, а не Дебора Кар сред разбиващите се вълни, целува нейните устни. Питаше се дали Дебора Кар е разтваряла устни, докато Бърт я е целувал. Съмняваше се, Дебора не й се струваше от този тип, но ако Белинда играеше ролята вместо нея, щеше да посрещне с жар и отворена уста езика на Бърт Ланкастър, никой не биваше да се съмнява в това.