[Джеймс Галанос (1924), моден дизайнер, създавал и костюми за киното. – Б.пр.]
И двете бяха боси, но ноктите на краката на Белинда бяха лакирани с тъмнокафяв лак.
Майка й отпиваше от чашата си с „Блъди Мери“, която бе взела със себе си. Белинда пиеше повече, отколкото би трябвало, но Фльор не знаеше как да я накара да спре.
— Горкото ми бебче – въздъхна Белинда, – колко е трудно вече да не си грозното патенце. Особено след като толкова бе обсебена от тази идея. – Тя обви свободната си ръка около талията на дъщеря си и изпъкналата кост на таза й се докосна до бедрото на Фльор. – От години ти повтарям, че единственият ти проблем е възрастта, просто трябваше да пораснеш, но ти беше толкова упорита.
Тонът, с който Белинда го каза, накара Фльор да почувства, че упоритостта е нещо, с което трябва да се гордее. Тя прегърна майка си, после се пльосна на пясъка.
— Никога няма да правя секс. Говоря сериозно, Белинда. И никога няма да се омъжа. Дори не харесвам мъжете.
— Ти не познаваш мъжете, скъпа – отбеляза Белинда сухо. – Щом веднъж напуснеш онзи затънтен манастир, ще се почувстваш съвсем различно.
— Няма. Може ли една цигара?
— Не. А и мъжете са прекрасни, бебче. Разбира се, точните мъже. Силните и властни мъже. Когато влезеш в ресторант, хванала под ръка такъв важен и влиятелен мъж, всички ще те гледат и ще виждаш възхищението в очите им. Те ще знаят, че си специална.
Фльор се намръщи и подръпна лепенката на палеца си.
— Затова ли не искаш да се разведеш с Алексей? Защото е важен и влиятелен?
Белинда въздъхна и отметна глава назад, за да изложи лице на слънцето.
— Вече съм ти го казвала, бебче. Заради парите е. Не притежавам никакви умения, за да издържам двете ни.
Но Фльор щеше да притежава умения. Имаше отличен по математика. Говореше свободно френски, италиански, немски и малко испански. Имаше задълбочени познания по история и литература, можеше да пише на машина, а когато отидеше в университета, щеше да научи още повече. И не след дълго щеше да може да издържа и двете. Тогава с Белинда щяха да живеят завинаги заедно и никога повече нямаше да се разделят.
Два дни по-късно една от парижките познати на Белинда пристигна на Минокос. Белинда й представи Фльор като своя племенница, както винаги правеше в редките случаи, когато се натъкнеха на неин познат. Сърцето на Фльор винаги се свиваше от болка, но Белинда казваше, че е длъжна да постъпва така, иначе Алексей ще забрани пътуванията им.
Жената беше мадам Филип Жак Дюверже, но Белинда каза, че някога била Бъни Грубен от Уайт Плейнс, щата Ню Йорк. Освен това през шейсетте била известен модел и не спря да насочва фотоапарата си към Фльор.
— Просто за забавление – обясни тя.
Фльор мразеше да я снимат и бързаше да се скрие във водата.
Мадам Дюверже я следваше с щракащия фотоапарат.
Горещите дни на Миконос се нижеха един след друг и много скоро Фльор откри, че младите мъже, които се мотаеха из топлите пясъци на гръцките плажове, не се различават особено от момчетата в Шатийон сюр Сен. Тя сподели с Белинда, че те толкова я изнервят, че дори не може да се наслади на новия си шнорхел.
Белинда отпи от джина с тоник.
— Не им обръщай внимание. Те не са важни.
* * *
Когато Фльор се върна в манастира за последната си година, не подозираше, че много скоро животът й завинаги ще се промени. През октомври, малко след шестнайсетия й рожден ден, в спалнята избухна пожар и всички момичета трябваше да бъдат евакуирани. Фотограф от местния вестник се бе озовал на място и бе успял да заснеме дъщерите на най-прочутите и богати френски семейства, застанали по пижами край горящата сграда. Въпреки че спалнята бе почти в развалини, никой не бе пострадал сериозно, но заради известността на замесените семейства няколко от снимките се появиха по страниците на „Монд“, включително и заснета отблизо фотография на дъщерята на Алексей Савагар.
Алексей беше твърде умен, за да пази съществуването на Фльор в тайна. Вместо това, когато споменаваха името й, върху лицето му се появяваше тъжно и замислено изражение и повечето хора предполагаха, че момичето е с някакъв физически или умствен недъг. Но ослепително красивата девойка с широка уста и тревожни очи не би могла да бъде позорна тайна.