Алексей беше бесен, че журналистите са разкрили самоличността й, но вече бе твърде късно. Хората започнаха да разпитват. А сякаш за да влоши още повече ситуацията, Соланж Савагар избра точно този момент, за да си отиде от този свят. Алексей не би могъл да понесе вулгарните спекулации, които щяха да станат още по-злостни, ако очевидно здравата внучка, чиято снимка наскоро се бе появила във вестника, отсъства от погребението на баба си.
Той заповяда на Белинда да изпрати някого да доведе копелето й у дома.
* * *
Днес ще се срещна с баща ми. Думите отекваха в главата на Фльор, докато следваше прислужницата надолу по тихия мрачен коридор в сивата каменна сграда на „Рю дьо Биенфезанс“. Стигнаха до малък салон с издадени четириъгълни колони от двете страни на вратата, прислужницата завъртя дръжката и безшумно се оттегли.
— Бебчето ми!
Питието плисна над ръба на чашата на Белинда, когато скочи от тапицирания с копринена дамаска диван. Заряза чашата и протегна ръце.
Фльор се втурна към нея, но се спъна в персийския килим и едва не падна. Двете се прегърнаха и щом Фльор вдъхна познатото ухание на любимия „Шалимар“ на Белинда, се почувства малко по-добре.
Майка й изглеждаше бледа и елегантна в черен костюм на „Диор“, обувки с ниски токчета, елегантно изрязани отпред. Фльор не искаше той да си помисли, че тя се опитва да го впечатли, затова се бе облякла в черен вълнен панталон, пуловер с качулка и старо сако от туид с черна кадифена яка. Приятелките й Джен и Хелене настояваха да си вдигне косата, за да изглежда по-изискана, но тя не се съгласи. Шнолите, които прибираха косата й от двете страни, не подхождаха много на дрехите, но вършеха работа. Накрая, за по-голяма увереност, закачи на ревера една сребърна конска подкова, ала май нямаше много полза.
Белинда обхвана лицето й в шепи.
— Толкова се радвам, че си тук.
Фльор видя сенките под очите на майка си, питието на масата и я прегърна по-силно.
— Толкова ми липсваше.
Белинда я сграбчи за раменете.
— Няма да бъде лесно, бебче. Стой по-далеч от Алексей и да се надяваме на най-доброто.
— Не се страхувам от него.
Белинда махна с трепереща ръка, разбивайки на пух и прах смелостта на Фльор.
— Откакто Соланж се разболя, той е непоносим. Радвам се, че старата кучка е мъртва. Тя се бе превърнала в изпитание дори за него. Мишел е единственият, който искрено я оплаква и съжалява за смъртта й.
Мишел. Брат й сега бе на петнайсет, с една година по-малък от нея. Тя знаеше, че ще е тук, но не си позволяваше да мисли за това. Вратата зад тях тихо щракна.
— Белинда, позвъни ли на барон Дьо Шамбре? Той бе много привързан към майка.
Гласът му беше нисък, дълбок и много властен. Глас, на който се подчиняваха, без да се налага да се повишава.
Той не може да ми стори нищо повече – помисли си Фльор. Нищо. Бавно се извърна, за да се озове за пръв път лице в лице с баща си.
Приличаше на полиран – безупречно поддържани ръце и нокти, редеещата стоманеносива коса бе идеално вчесана. Носеше вратовръзка с цвета на отлежало шери и тъмен костюм с жилетка. Говореха, че след Помпиду той е най-влиятелният мъж във Франция. Когато я видя, издаде кратък презрителен звук.
— И така, Белинда, това е дъщеря ти. Облечена е като селянка. Фльор едва се сдържа да не се разплаче, но намери сили да вирне брадичка и да го погледне предизвикателно от висотата на своя ръст. Нарочно заговори на английски. Американски английски. Ясен и чист.
— Монахините са ме научили, че добрите маниери са много по-важни от дрехите. Предполагам, че в Париж нещата са по-различни.
Фльор чу как Белинда пое рязко дъх, но Алексей не трепна. Единствено очите му реагираха на безочливостта на момичето.
Те я огледаха бавно от глава до пети, търсейки недостатъци, които Фльор не се съмняваше, че ще открие в изобилие. Никога не се бе чувствала по-грамадна, по-грозна, по-непохватна, ала отвърна на погледа му, без да мигне.
Застанала отстрани, Белинда наблюдаваше дуела между Алексей и Фльор. В гърдите й се надигна прилив на гордост. Това беше нейната дъщеря – със силен и непокорен дух, изумително красива. Нека Алексей я сравни със слабия си син. Белинда улови точния момент, когато съпругът й откри приликата, и за пръв път от много време, толкова дълго, че бе забравила откога, се почувства спокойна и уверена в негово присъствие. Когато той най-сетне се извърна към нея, тя му отвърна с кратка триумфална усмивка.
Алексей бе видял насреща си Флин, младия, чист и непорочен Флин, но чертите му бяха смекчени и преобразени, дарявайки Фльор с особена красота. Девойката имаше същия широк и изсечен нос, красиво очертана уста и високо чело. Дори очите й носеха неговия отпечатък, със същата форма и раздалечени, само златистозелените ириси бяха на Фльор.