[* Кучка! (фр.) – Б.пр.]
Със свободната си ръка изтри устните й, размазвайки червилото по бузата й.
Тя се опита да избута ръката му.
— Не ме докосвай! Мразя те! Да не си посмял някога да ме докоснеш!
Хватката му се охлаби. Той пророни нещо толкова тихо, че тя замалко да го пропусне.
— Pur sang.
Фльор спря да се бори.
Той помилва устата й с пръсти. Докосванията му бяха невероятно нежни. Показалецът му обходи линията, където устните се съединяваха. И сетне неочаквано се плъзна в устата й и се придвижи гальовно по зъбите.
— Enfant. Pauvre enfant!*
[* Дете. Бедно дете. (Фр.) – Б.пр.]
Фльор седеше зашеметена, омагьосана, хипнотизирана. Той мърмореше нещо напевно, сякаш бе приспивна песен.
— Уловено в капана на нещо непонятно. Pauvre enfant.
Докосването му беше толкова нежно. Така ли приласкаваха бащите дъщерите, които обичаха?
— Ти си изумителна – промърмори Алексей. – Снимката във вестника не ме подготви за невероятната ти красота. – Усука внимателно около пръстите си кичура, паднал на бузата й. – Винаги съм обичал красивите неща. Дрехи. Жени. Автомобили. – Бръсна палец по извивката на челюстта й. Тя вдъхна уханието на одеколона му, леко остро и пикантно. – Отначало обичах безразборно, но вече се научих да бъда по-придирчив.
Докосна брадичката й.
— Сега имам само една страст. „Бугати“. Виждала ли си „Бу-гати“?
Защо й говореше за коли? Тя си спомни автомобилите в гаража, ала поклати глава.
— Еторе Бугати наричал колите си „pur sang“, „чиста кръв“,
като чистокръвните коне. – Върховете на пръстите му подръпнаха леко полираните капки оникс в ушите й. – Аз притежавам най-великолепната колекция от чистокръвни „Бугати“ в света, с изключение на перлата в короната – „Бугати Роял“. – Гласът му беше тих, любящ… хипнотизиращ. Тя имаше чувството, че я омагьосва. – Създал е само шест броя от тях. През войната един автомобил „Бугати Роял“ е останал в Париж. Аз бях един от тримата, които го скриха от германците в катакомбите на Париж. Този автомобил се е превърнал в легенда и аз съм твърдо решен да се сдобия с него. Трябва да го притежавам, защото той е най-прекрасният. Чистокръвен, разбираш ли ме, enfant? Немислимо е да не притежаваш най-доброто.
Той помилва страната й.
Тя кимна, при все че нищо не разбираше. Защо сега й говореше за това? Но гласът му беше толкова любящ, че старите фантазии отново се събудиха в нея. Клепачите й бавно се притвориха. Баща й я бе видял и след всички тези години най-сетне я искаше.
— Ти ми напомняш за онзи автомобил – прошепна той. – Само дето ти не си чистокръвна, нали?
Отначало Фльор помисли, че усеща пръста му в устата си. После осъзна, че са устните му. Баща й я целуваше.
— Алексей!
Пронизителният вик приличаше на крясъка на ранено животно. Фльор рязко отвори очи.
На вратата стоеше Белинда с изкривено от ужас лице.
— Махни си ръцете от нея! Ще те убия, ако отново я докоснеш! Махни се от него, Фльор. Никога не бива да му позволяваш да те докосва!
Фльор се изправи непохватно от стола.
— Но… Той… Той е мой баща – възрази неволно с пресекващ глас.
Белинда имаше такъв вид, като че ли я бяха зашлевили. На Фльор й призля и се спусна към майка си.
— Прости ми. Съжалявам!
— Как можа? – задавено прошепна Белинда. – Нима само една среща с него бе достатъчна, за да забравиш всичко?
Фльор поклати нещастно глава.
— Не. Не, не съм забравила нищо.
— Ела с мен горе – нареди Белинда с ледено изражение. – Веднага.
— Върви с майка си, cherie. – Гласът на Алексей бе като коприна. – Ще имаме време да поговорим утре, след погребението. Ще направим планове за бъдещето ти.
Фльор се почувства виновна, задето думите му я изпълниха със сладко трепетно усещане.
* * *
Белинда стоеше до прозореца в спалнята си, зареяла поглед през дърветата в проблясващите фарове на автомобилите, преминаващи по „Рю дьо Биенфезанс“. Сълзите се стичаха по бузите й на черни вадички от размазаната спирала и капеха върху реверите на бледосиния й пеньоар. Фльор спеше в съседната стая. Флин бе умрял, без да узнае за нея.
Белинда беше на трийсет и пет, но се чувстваше като старица. Нямаше да позволи на Алексей да открадне красивото й бебче. Без значение какво трябваше да направи. Препъна се в килима и политна към стереоуредбата. Преди час бе провела един телефонен разговор. Това бе единственото, което можа да измисли. Докато се озърташе за питието си, осъзна, че след тази вечер няма да има повече.