Девойката мина покрай Белинда и го видя. Пое пресекливо дъх. Белинда издаде тих, приглушен вик. Алексей Савагар излезе от сенките.
— Добре дошли в Ню Йорк, скъпи мои.
Какво правиш тук? – попита Белинда полушепнешком.
— Quelle question?* Моите дъщеря и съпруга заминават за Новия свят. Не трябва ли поне да съм тук, за да ги посрещна?
[* Що за въпрос? (фр.) – Б.пр.]
Усмихна се обезоръжаващо на Фльор, подканяйки я да се засмее на шегата.
Девойката понечи да се усмихне в отговор, но бързо се възпря, като видя пребледнялото лице на майка си. Приближи до Белинда.
— Няма да се върна обратно. Не можеш да ме заставиш.
Звучеше като малко дете и Алексей я изгледа развеселено.
— И защо реши, че ще го направя? Моите адвокати вече прегледаха договора, който Гретхен Казимир ти е предложила, и нямат никакви възражения, всичко е чисто и почтено.
Цялата тайнственост, за която Белинда толкова бе настоявала, е била за нищо. Фльор вдъхна уханието на белите рози.
— Ти знаеш за Казимир?
— Не бих искал да прозвучи нескромно, но много малко убягва от вниманието ми, когато става дума за благополучието на дъщеря ми.
Белинда, изглежда, излезе от транса.
— Не му вярвай, Фльор! Това е номер!
— Моля те, Белинда – въздъхна Алексей уморено, – не прехвърляй своята параноя върху дъщеря ни. – Махна елегантно с ръка. – Нека ти покажа апартамента. Ако не ти хареса, ще ти потърся друг.
— Ти си намерил този апартамент за нас? – изуми се Фльор.
— Бащински подарък за единствената му дъщеря. – Усмивката му я разтопи. – Крайно време е да започна постепенно да заглаждам вината си. Това е малък знак за моята подкрепа и най-добри пожелания за бъдещата ти кариера.
От устните на Белинда се изтръгна немощен, неразбираем звук. Протегна ръка, за да улови ръката на дъщеря си, ала закъсня. Фльор и Алексей вече бяха изчезнали във вътрешността на апартамента.
* * *
Алексей си нае апартамент за целия декември в „Карлайл“. През деня Фльор прекарваше безкрайни часове с екипа на Гретхен Казимир, които я обучаваха как да се държи, говори, облича и гримира. Девойката вземаше уроци при учители по танци и инструктори, които я учеха как да се движи, тичаше всеки ден в Сентръл Парк, имаше редовни занятия с частните учители, които Алексей бе наел, за да продължи образованието си.
Вечер той се появяваше в апартамента с билети за балет, понякога ги канеше на ресторант, където храната бе неустоимо вкусна. Отидоха дори до Кънектикът, където според слуховете било скрито едно „Бугати“ от 1939-а. Белинда седеше на задната седалка и пушеше цигара след цигара. Никога не позволяваше на Фльор да ходи никъде сама с него. Ако Фльор се засмееше на някоя от шегите му или просто лапнеше вкусна хапка от вилицата, която той поднасяше към устата й, Белинда я поглеждаше с такова огорчено изражение, че девойката се чувстваше като най-долна предателка. Тя не бе забравила страданията, които й бе причинил, но Алексей, изглежда, искрено се разкайваше за грешките си от миналото.
— Това беше детска ревност – сподели й той веднъж, когато Белинда бе отишла до тоалетната по време на една от вечерите им. — Жалка проява на несигурност от страна на един съпруг на средна възраст, безумно влюбен в двайсет години по-младата си жена. Боях се, че ти ще заемеш моето място в сърцето й, затова, след като се роди, направих така, че да изчезнеш. Силата на парите, cherie. Никога не я подценявай.
Фльор с усилие преглътна сълзите си.
— Но аз съм била само едно бебе.
— Съгласен съм, отидох непростимо далеч. След време го разбрах. Каква тъжна ирония, нали? Това, което сторих, отдалечи майка ти много повече, отколкото би могло да го стори едно дете. Дори раждането на Мишел нищо не промени.
Обяснението му я обърка и смути, но той целуна нежно дланта й.
— Не те моля да ми простиш, cherie. Някои неща са непростими. Само те моля да ми отредиш малко място в живота си, преди да е станало прекалено късно и за двама ни.
— Аз… аз искам да ти простя.
— Но не можеш. Майка ти никога няма да ти позволи. Разбирам.
* * *
През януари Алексей се върна в Париж, а Фльор направи първите си снимки – реклама на шампоан. Белинда беше с нея през цялото време. Фльор бе вцепенена от ужас, но всички бяха много мили и разбиращи, дори когато се спъна в едно трикрако столче и заля художествения директор с кафе. Фотографът пусна парче на „Ролинг Стоунс“ , а една наистина много мила стилистка я накара да танцува с нея. След малко девойката забрави за ръста си, грамадните като лопати ръце, гигантските стъпала и голямото си лице.