Гретхен нарече снимките „исторически“. Фльор бе доволна, че първото изпитание е зад гърба й.
След два дни засне друга реклама и трета през следващата седмица.
— Никога не съм си представяла, че всичко ще се случи толкова бързо – призна тя на Алексей по време на един от честите им телефонни разговори.
— Сега целият свят ще види колко си красива и ще бъде омагьосан от очарованието ти, също като мен.
Фльор се усмихна. Той й липсваше, но не беше толкова глупава, че да го спомене пред Белинда. След като Алексей се върна в Париж, Белинда сякаш оживя – започна отново да се смее и не се докосваше до алкохол.
Новината за новото момиче модел започна да се разпространява. През март засне първата си модна фотосесия, а прес агентът на Гретхен започна да я нарича „Лицето на десетилетието“. Никой, с изключение на Фльор, не възрази.
Внезапно всички започнаха да я искат. През април сключи договор с „Ревлон“. През май засне фотосесия, която зае цели шест страници в „Гламър“. От „Воуг“ я изпратиха в Истанбул за фотосесия на кафтани, а след това замина за Абу Даби да снима реклама на дрехи за почивка. Отпразнуваха седемнайсетия й рожден ден в курорт на Бахамите, където Фльор снимаше бански костюми, докато Белинда флиртуваше с бивша звезда от сапунена опера, почиващ там.
Тя продължи да работи с различни преподаватели, но не беше същото, като да ходи редовно на училище. Съученичките й липсваха. За щастие, Белинда я придружаваше навсякъде. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добри приятелки.
Фльор започна да печели големи суми, които трябваше да бъдат инвестирани, но Белинда не разбираше от финанси, затова момичето започна да се допитва до Алексей по време на телефонните им разговори. Съветите му бяха толкова полезни, че двете с Белинда постепенно започнаха да разчитат на него и накрая оставиха управлението на парите й в умелите му ръце.
Появи се първата корица на списание на Фльор. Белинда купи двайсет броя и ги подреди из целия им апартамент. Списанието със снимката й се продаде с най-големия тираж в историята си, а кариерата на Фльор се изстреля в небесата. Тя беше благодарна, че успехът я бе споходил толкова бързо и лесно, но в същото време това я караше да се чувства неудобно. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, се питаше защо е цялата тази налудничава шумотевица.
От списание „Пийпъл“ я помолиха за интервю.
— Моето момиче не само сияе – заяви Белинда на репортера. – Тя блести.
Точно от това се нуждаеха редакторите на списанието.
БЛЯСКАВОТО МОМИЧЕ ФЛЬОР САВАГАР
МЕТЪР ОСЕМДЕСЕТ И ДВА ЧИСТО ЗЛАТО
Когато видя корицата, Фльор заяви на Белинда, че никога повече няма да се осмели да се покаже на публично място.
— Прекалено късно – засмя се Белинда. – Прес агентът на Гретхен вече се постара прякорът да се затвърди.
* * *
Фльор живееше в Ню Йорк вече година, когато й направиха първото предложение да се снима във филм. Сценарият беше боклук и Гретхен посъветва Белинда да откаже. Белинда го стори, но след това с дни беше потисната.
— Мечтаех да заминем за Холивуд, но Гретхен е права. Първият ти филм трябва да бъде специален.
Холивуд? Всичко се развиваше прекалено бързо. Фльор пое дълбоко дъх и се опита да се успокои и да преглътне възраженията си.
„Ню Йорк Таймс“ отпечата статия за Фльор със заглавието: „Бляскавото момиче е Голямо, Красиво и Богато“.
— Този път наистина говоря сериозно – изпъшка Фльор. – Никога, никога повече няма да си покажа носа навън.
Белинда се засмя и си наля диетична сода.
* * *
Белинда постепенно се отърва от старинните мебели в апартамента им и го обзаведе в изчистен модерен стил, на светлинни години далеч от резиденцията на „Рю дьо Биенфезанс“. Стените в дневната бяха покрити със светлобежов велур. Маса от стъкло и хром, творение на Лудвиг Мис ван дер Рое*, бе разположена пред ниска софа, по която бяха разхвърляни черни и кафяви извезани възглавнички. Фльор не призна пред Белинда, че повече харесваше старинните мебели. Особено й бе ненавистна дългата стена в дневната, украсена с огромни увеличени фотографии на лицето й. Всеки път щом ги погледнеше, я полазваха тръпки. Сякаш някой бе обсебил тялото й и гримът и дрехите образуваха дебела черупка, под която се криеше истинската личност. Само дето вече не знаеше коя бе тази личност.