— Изщраках три ролки за колието – обяви не след дълго фотографът. – Да починем малко.
Фльор се спря до дъската за гладене на Нанси и се преоблече в собствената си прозрачна блуза. Крие нагласяваше екрана. Девойката си наля кафе и се приближи до Белинда, която изучаваше някаква реклама в списанието. Майка й се бе променила толкова много, откакто преди близо две години и половина пристигнаха в Ню Йорк. Отривистите нервни жестове бяха из чезнали. Сега беше много по-уверена. Както и по-хубава – загоряла и красива от уикендите, прекарани в къщата на плажа в Лонг Айланд, която бяха наели. Днес носеше бяло горнище на „Гетсби“ и пола в тон, беше с тъмнолилави сандали, а около елегантния й глезен блестеше тънка златна верижка.
— Погледни кожата й. – Белинда почука с нокът по страницата. – Тя няма пори. Подобни снимки ме карат да усещам, че четирийсетте ми дишат във врата.
Фльор се вгледа по-внимателно в модела от рекламата на скъпа козметична линия.
— Това е Ани Холман. Спомняш ли си фотосесията, която преди два месеца направихме с нея за „Бил Блас“?
Белинда, която трудно си спомняше хора, които вече не са известни, поклати отрицателно глава.
— Майко, Ани Холман е тринайсетгодишна!
Белинда вяло се засмя.
— Не е чудно, че в тази страна всяка жена, прехвърлила трийсетте, се чувства потисната. Ние се състезаваме с деца.
Фльор се надяваше, че жените не се чувстват по този начин, когато гледат нейните снимки. Ненавиждаше мисълта, че печели по осемстотин долара на час, карайки хората да се чувстват зле.
Белинда се отправи към тоалетната. Фльор събра смелост и се приближи към Крие, който привършваше с окачването на екрана.
— Здрасти… Как върви училището? – Тъпо, тъпо. Отпусни се, бъди естествена.
— Все същото.
Фльор забеляза, че той се старае да се държи, сякаш тя беше негова състудентка, а не Бляскавото момиче, и това й хареса.
— Работя върху нов филм – осведоми я Крие.
— Наистина ли? Разкажи ми за него.
Тя седна върху един сгъваем стол, който проскърца, докато се наместваше.
Младежът се отпусна и не след дълго толкова се увлече в разказа си, че забрави да изпитва страхопочитание към нея.
— Толкова е интересно – промълви Фльор.
Крие пъхна палец в джоба на джинсите, сетне отново го извади. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти.
— Искаш ли… искам да кажа, ще те разбера, ако си заета с други неща. Зная, че много момчета те канят на срещи, и…
— Не съм заета. – Тя скочи от стола. – Зная, че всички мислят, че аз… че всички ме канят по срещи. Но не е истина.
Той взе светломера и го завъртя между пръстите си.
— Виждал съм те на снимка във вестника, придружавана от филмови звезди, разни влиятелни персони и други подобни.
— Това не са истински срещи. Те са… за реклама.
— Това означава ли, че би излязла с мен? Може би в събота вечер. Бихме могли да отскочим до Вилидж.
— Бих се радвала! – ухили се широко Фльор.
Той засия насреща й.
— На какво би се радвала, скъпа?
Белинда се приближи зад нея.
— Поканих Фльор да дойде с мен във Вилидж в събота вечер, госпожо Савагар. – Крие отново стана нервен. – Има един ресторант, където сервират източна кухня.
Пръстите на краката на Фльор се свиха в джапанките.
— Аз му казах, че ще отида.
— Така ли си казала, съкровище? – Белинда сбърчи чело. – Боя се, че няма как да стане. Вече имаш планове за тогава, забрави ли? Поканена си на премиерата на новия филм на Олтмън. Ще ходиш с Шон Хауъл.
Фльор напълно бе забравила за премиерата и определено искаше да забрави за Шон Хауъл, който беше двайсет и две годишна филмова звезда с коефициент на интелигентност напълно съответстващ на възрастта му. На първата им среща не спря да се жалва през цялата вечер как всички жени искали да го „чукат“ и й заяви, че напуснал гимназия, защото всички учители били извратеняци и обратни. Тя помоли Гретхен да не й урежда повече срещи с него, но Гретхен и Шон в момента бяха много гъсти, а и бизнесът си е бизнес. Опита се да поговори с майка си за това, Белинда я погледна изумено.
— Но, бебче, Шон Хауъл е звезда. Неговата компания ще ти придаде два пъти повече тежест в очите на публиката. – Когато Фльор се оплака, че постоянно се опитва да пъхне ръката си под полата й, Белинда само я пощипна по бузата. – Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила. Сигурна съм, че можеш да се справиш с него.