— Всичко е наред – избъбри Крие, но разочарованието бе изписано на лицето му. – Разбирам. Може би някой друг път.
Но Фльор знаеше, че няма да има друг път. На Крие му бе нужна цялата смелост, за да я покани веднъж, и никога повече нямаше да го направи.
* * *
В таксито на път за апартамента им Фльор се опита да говори с Белинда за Крие, но майка й не желаеше да разбере.
— Крие е никой. Защо, за бога, искаш да излезеш с него?
— Защото го харесвам. Ти не биваше… – Фльор подръпна ресните на шортите си. – Щеше ми се да не го бе отпратила така безцеремонно. Почувствах се като дванайсетгодишна.
— Разбирам. – Гласът на Белинда стана леден. – Казваш ми, че съм те засрамила.
Фльор усети как в гърдите й се надига паника.
— Разбира се, че не. Не. Как би могла да ме засрамиш?
Белинда сякаш се отдръпна от дъщеря си, издигайки невидима стена помежду им. Фльор се протегна и докосна ръката й.
— Забрави това, което казах. Не е важно.
Но всъщност беше много важно, ала Фльор не искаше да нарани чувствата на майка си. Всеки път, когато това се случваше, Фльор като че ли отново се пренасяше пред портите на манастира „Благовещение“, загледана зад отдалечаващата се кола на майка й.
Известно време Белинда не каза нищо и девойката се почувства още по-нещастна.
— Трябва да ми вярваш, бебче. Аз зная кое е най-доброто за теб.
Белинда улови китките й, а Фльор изпита усещането, че все едно е била на ръба на дълбока пропаст, но в последния миг са я издърпали на безопасно място.
* * *
Същата вечер, след като дъщеря й си легна, Белинда се взря във фотографиите й, окачени на стената. Решимостта й бе по-силна от всякога. Длъжна бе да защити Фльор от всички тях – Алексей, обикновени мъже като този Крие, от всички, които стояха на пътя им. Това бе едно от най-трудните неща, които бе вършила, и в дни като този тя не бе сигурна, че ще се справи.
Почувствала как отчаянието започва да я обгръща като покривало, Белинда вдигна слушалката на телефона и бързо набра един номер.
— Да – отговори сънлив мъжки глас.
— Аз съм. Събудих ли те?
— Ъхъ. Какво искаш?
— Бих искала да те видя тази вечер.
Мъжът се прозина.
— Кога ще дойдеш?
— Ще бъда при теб след двайсет минути.
Тя понечи да отдалечи слушалката от ухото си, когато мъжкият глас от другия край на линията я спря.
— Хей, Белинда? Защо не оставиш гащичките си у дома?
— Шон Хауъл, ти си истински дявол.
Тя затвори, грабна чантата си и излезе от апартамента.
* * *
Холивуд искаше нахакания и умен Джейк Коранда. Искаха той да се взира в някой уличен бандит през дулото за „Магнум-44“. Да се бие с банда главорези, да върти ловко седефените дръжки на колтовете, да целува за сбогом пищна красавица, преди да излезе през вратите на салона. Коранда беше само на двайсет и осем, но истински мъж, а не като онези женчовци, които носеха сешоар в страничния джоб на панталона.
Джейк се прослави още от самото начало, превъплъщавайки се в образа на дръзкия скитник Птичаря Калибър в нискобюджетен уестърн, чиито печалби надхвърлиха шест пъти вложените средства. Въпреки младостта си, той притежаваше грубоватото мъжествено и бунтарско излъчване на Истууд, което се харесваше еднакво и на жените, и на мъжете. Незабавно последваха още два филма за Калибър, един от друг по-кървави. След това той се снима в няколко модерни приключенски ленти. Кариерата му се извиси като метеорит. После Коранда се заинати. Заяви, че му е нужно свободно време, за да пише пиесите си.
Как трябваше да реагират филмовите магнати на подобен каприз? Най-добрият актьор след Истууд иска да пише снобарски пиеси, които най-много да попаднат в колежанските учебници, вместо да стои пред камерата, където му бе мястото. Шибаната награда „Пулицър“ направо го бе погубила.
А стана и още по-зле… Коранда реши да пише за киното, вместо да твори пиеси за театъра. Нарече сценария си „Затъмнение в неделя сутрин“ и в цялата проклетия нямаше нито една сцена с лудешко преследване на коли.
— Този превзет интелектуален боклук става за сцената, хлапе – бе единодушното заключение на холивудските магнати, когато Коранда започна да ги обикаля, – но американската публика иска да гледа на екрана цици и пищови.
Накрая Коранда почука на вратата на Дик Спано, дребен продуцент, който се съгласи да заснеме „Затъмнение в неделя сутрин“ при две условия: Джейк да играе в главната роля и след това да участва в две високобюджетни продукции за ченгета и бандити.
В една вторнишка вечер в началото на март трима мъже седяха в малка одимена прожекционна зала.