Приседна от едната страна на леглото и се обади в Ню Йорк.
— По-добре ли се чувстваш? – попита тя, когато Белинда вдигна телефона.
— Чувствам се нещастна. И унизена. Как може една жена на моята възраст да се разболее от варицела? – Белинда издуха носа си. – Моето бебче ще блести във филма, за който тази година всички говорят, а аз съм заседнала в Ню Йорк заради тази абсурдна болест. Ако ми останат белези…
— Само след седмица ще си напълно здрава и няма да има никакви следи.
— Няма да дойда при теб, докато не изглеждам идеално. Искам те да видят какво са пренебрегнали преди всички онези години. – Майка й отново се изсекна. – Обади ми се веднага след като се запознаеш с него. Не се притеснявай от часовата разлика.
Не беше нужно Фльор да пита за кого говори Белинда. Тя се стегна, а и…
— Моето бебче ще има любовни сцени с Джейк Коранда.
— Ако го кажеш още един път, ще повърна.
Въпреки нещастието си Белинда се засмя.
— Моето момиче е истинска късметлийка!
— Сега ще затварям – рече тя, но Белинда вече я бе изпреварила.
Фльор отиде до прозореца и се взря в басейна. Бе започнала да мрази работата си на модел – още нещо, което майка й никога не би могла да разбере. И определено нямаше никакво желание да бъде актриса. Но тъй като нямаше представа с какво друго иска да се занимава, едва ли би могла да се оплаква. Имаше купища пари, фантастична кариера и страхотна роля в престижен филм. Беше най-голямата щастливка на земята и трябваше да престане да се държи като разглезено момиченце. Какво толкова, че така и не бе успяла да се отпусне и да се почувства напълно свободно пред камерата? Преструваше се дяволски добре и успяваше да прикрие смущението си. Точно това щеше да направи и с този филм. Ще се преструва.
Преоблече се в шорти, усука косата си, прикрепи я с шнола високо на главата и отнесе сценария на „Затъмнение в неделя сутрин“ във вътрешния двор. Настани се на един от тапицираните шезлонги с чаша прясно изцеден портокалов сок и се зачете.
Джейк Коранда играеше Мат, главната мъжка роля – войник, който се завръща в дома си в Айова от Виетнам. Мат е преследван от спомени за зверското клане в Ми Лай, на което е бил свидетел. Когато се връща у дома, заварва жена си бременна от друг мъж, а брат му е замесен в местен скандал. Мат е привлечен от Лизи, по-малката сестра на съпругата му, която в негово отсъствие е пораснала. Фльор щеше да играе Лизи. Тя прокара пръст по бележките в сценария.
Недокосната от миризмата на напалм и корупцията в семейството на Мат, Лизи кара Мат отново да се почувства чист и невинен.
Двамата започват на шега да спорят къде може да се хапнат най-вкусните хамбургери и след мъчителна сцена с жена си Мат повежда Лизи на едноседмична одисея из Айова в търсене на стара фабрика за коренова бира. Фабриката за тази бира се превръщаше в трагикомичен символ на изгубената невинност. В края на пътуването Мат открива, че Лизи съвсем не е невинната девственица, за каквато се представя.
Въпреки циничното отношение на автора към жените, Фльор хареса сценария много повече, отколкото филмите за Птичаря Калибър. При все че два месеца бе вземала уроци по актьорско майсторство, тя не си представяше как ще успее да изиграе толкова сложен характер като образа на Лизи. Предпочиташе да участва в някоя романтична комедия.
Поне нямаше да се снима съблечена във филма. Това бе единствената битка с Белинда, която бе спечелила. Майка й твърдеше, че Фльор се държи като превзета моралистка и поведението й е лицемерно след всички реклами на бански костюми, които бе заснела. Но Фльор остана непоклатима: банските бяха бански, а голотата – голота.
Винаги бе отказвала да позира гола, дори пред най-уважаваните световни фотографи. Белинда твърдеше, че дъщеря й се инати, защото още е девствена, ала не това бе причината. Фльор искаше да запази от хорските очи поне една част от себе си.
Икономката я прекъсна и й съобщи, че трябва да погледне отвън. Фльор отиде до предната врата. В средата на алеята за коли се мъдреше блестящо ново червено порше, завързано с гигантска сребриста панделка.