Тя изтича до телефона и хвана Алексей малко преди да си легне.
— Истинска красавица! – извика девойката развълнувано. – Ще умра от страх, докато я карам.
— Глупости. Ти си тази, която контролира колата, cherie, а не обратното.
— Сигурно съм сгрешила номера. Мислех, че говоря с мъжа, похарчил цяло състояние, за да открие „Бугати Роял“, преседяло през цялата война в катакомбите на Париж.
— Това, скъпа моя, е различно.
Фльор се усмихна. Двамата побъбриха още няколко минути, сетне тя хукна навън, за да пробва новата си кола. Толкова й се искаше да говори лично с Алексей, но той така и не дойде да я види.
Част от радостта й от подаръка се стопи. Тя се бе превърнала в пешка в битката между родителите си, а това бе толкова омразно. Но колкото и да бяха важни новите отношения с баща й и колкото и да ценеше красивата кола, на първо място оставаше лоялността й към Белинда.
* * *
На следващата сутрин Фльор мина с поршето през портала на студиото и се отправи към павилиона за звукозапис, където се снимаше „Затъмнение в неделя сутрин“. Тя бе твърде изплашена, за да се представи като себе си, затова вместо нея на снимачната площадка щеше да се появи Бляскавото момиче. След като се облече, се гримира старателно и прибра косата си отстрани с два гребена, инкрустирани с емайл, така че да се спусне свободно по гърба. Носеше рокля пуловер на „Соня Рикел“ с цвета на божур, в тон със сандалите от гущерова кожа със седемсантиметрови токчета. Джейк Коранда беше висок, но с тези обувки двамата щяха да са наравно.
Намери паркинга, към който я бе упътил пазачът. Препечената филийка, която бе изяла на закуска, се превърна на пепел в стомаха й. Въпреки че „Затъмнение в неделя сутрин“ се снимаше от няколко седмици, тя трябваше да се яви на снимачната площадка едва след четири дни, но реши, че може да добие повече увереност, ако понаблюдава работата на екипа, преди да застане пред камерата. Ала засега не се получаваше.
Това бе глупаво. Беше се снимала в телевизионни реклами и бе запозната с процеса на снимане. Знаеше как да постига успех и да се задържи на гребена на вълната му, следваше указанията на режисьорите и бе надеждна в работата. Но безпокойството оставаше. Белинда трябваше да бъде кинозвезда, а не тя.
Пазачът се бе обадил от портала и Дик Спано, продуцентът, я пресрещна при вратата на звукозаписния павилион.
— Фльор, скъпа! Радвам се да те видя! – Целуна я по бузата и огледа възхитено великолепната й фигура, подчертана от роклята пуловер. Фльор се бе срещнала със Спано в Ню Йорк и той й бе харесал. Стана й особено симпатичен, след като откри, че обича конете. Сега продуцентът я поведе към масивната двойна врата. – Приготвили са се да снимат сцена. Аз ще те вкарам.
По декорите на ярко осветената снимачна площадка Фльор разпозна кухнята в къщата на Мат в Айова. В средата стоеше Джони Гай Кели, потънал в разговор с Лин Дейвид – дребничка актриса, която играеше Диди, съпругата на Мат. Дик Спано отведе новодошлата до платнения сгъваем стол на режисьора. Фльор едва сподави желанието си да надзърне скришом отзад, за да види дали на гърба на облегалката няма табелка с името й.
— Готов ли си, Джако?
Джейк Коранда излезе от сенките.
Първото, което Фльор забеляза, бе невероятната му уста, мека и пухкава, като на дете. Но това бе единственото детско у него. Движеше се с небрежна, леко полюляваща се походка, с отпуснати рамене. Приличаше повече на уморен каубой, отколкото на сценарист и кинозвезда. Правата му кестенява коса бе по-късо подстригана, отколкото във филмите за Калибър, и го правеше да изглежда по-висок и по-слаб. Фльор реши, че и в действителност не е по-дружелюбен, отколкото на екрана.
Благодарение на Белинда Фльор знаеше за него много повече, отколкото й се искаше. Макар че той бе пословично сдържан с пресата и рядко даваше интервюта, все пак някои факти бяха станали достояние на публиката. Джейк Коранда беше роден като Джон Джоузеф Коранда и бе отраснал в най-бедняшкия и престъпен квартал на Кливланд, Охайо, отгледан от майка, която през деня чистела чужди къщи, а през нощта офиси. Момчето имало полицейско досие като малолетен престъпник. Джебчийство, дребни кражби в магазините, присвояване на кола на тринайсет. Когато репортерите се опитваха да го накарат да бъде по-открит и да сподели какво е преобърнало живота му, той посочваше спортната стипендия, позволила му да постъпи в колеж.
— Аз бях просто един хулиган, имал късмета да е добър с баскетболната топка – отвръщаше.
Отказваше да разкрие причината да напусне колежа през втората година, подробности около краткотрайния си брак или военната служба във Виетнам. Заявяваше, че личният му живот е само негов и не касае никого другиго.