— Джако, Лин. Доведох някого, с когото искам да се запознаете.
Режисьорът я избута напред и я представи.
Лин с усилие изобрази немощна усмивка, а Джейк я изгледа с прочутия поглед на героя си Птичаря Калибър и кимна кратко. Благодарение на сандалите със седемсантиметрови токчета Фльор можеше да го гледа право в очите и някак си успя да не трепне.
Настъпи неловко мълчание, нарушено накрая от млад мъж с набола брада.
— Налага се да повторим още веднъж, Джони Гай – заяви той. – Уловили сме някакъв шум.
Коранда се изстреля покрай Фльор право към центъра на снимачната площадка.
— Какво, по дяволите, става с вас? – Всички тутакси притихнаха. – Стегнете се и се съсредоточете. Колко пъти ще се налага да преживяваме всичко това заради некомпетентността ви?
Последва продължителна тишина, нарушена най-накрая от нечий глас:
— Извинявай, Джейк, но нищо не можахме да направим.
— Не сте могли, как ли не! – Фльор почти очакваше да измъкне един от колтовете си със седефена дръжка. – Вземете се в ръце! Този път е последен!
— По-кротко, момче – обади се Джони Гай. – Доколкото зная, все още аз съм режисьор на филма.
— Тогава си върши работата! – процеди Коранда.
Джони Гай се почеса по главата.
— Ще се престоря, че не съм го чул, Джако, и ще го припиша на пълнолунието. А сега да се залавяме за работа.
Изблиците на раздразнение не бяха новост за Фльор – беше се нагледала на доста през последните години – ала това избухване накара стомаха й да се присвие. Погледна към големия часовник с пластмасова каишка, люлеещ се на китката й и, се прозина. Това беше трик, към който Фльор прибягваше, когато се чувстваше неловко. Гледаше часовника и се прозяваше. Така околните смятаха, че случващото се не я трогва ни най-малко.
Запита се какво би казала Белинда, ако бе видяла грубото му и противно държание.
Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила.
Но Фльор далеч не споделяше този възглед. Грубостта си оставаше грубост, независимо колко си знаменит.
Снимките се подновиха. Фльор се притаи в дъното на помещението, за да не гледа какво става на снимачната площадка, ала не можеше да се изолира от виковете. Имаше чувството, че е изминала цяла вечност, преди всичко да свърши.
Една жена, която Джони Гай й бе представил като помощник в продукцията, се приближи до Фльор и я попита дали не би искала да отиде в гардеробната. Девойката едва се сдържа да не я разцелува. Когато се върна, снимачният екип бе направил почивка за обяд. Лин и Джейк седяха отделно и дъвчеха сандвичи.
— Ела при нас! – повика я актрисата, щом я видя.
Единственото желание на Фльор беше да се махне някъде по-далеч, ала не можа да измисли любезно извинение. Токчетата на сандалите й потропваха върху бетона, докато прекосяваше снимачната площадка. Двамата се бяха преоблекли в джинси и Фльор се почувства като прекалено натруфена натрапница. Вирна брадичка и изпъна назад рамене.
— Седни – покани я Лин и посочи към един сгъваем стол. – Извинявай, че нямахме възможност да поговорим по-рано.
— Няма нищо. Бяхте заети.
Джейк стана и уви сандвича си в хартия. Фльор бе свикнала да гледа мъжете от долу нагоре, а не обратното, но той изглеждаше толкова застрашителен, че тя с усилие се сдържа да не отстъпи назад. Прикова поглед в невероятната му уста и видя отблизо прочутия му крив преден зъб, леко нащърбен в единия край. Той й кимна кратко, сетне се извърна към Лин.
— Ще отида да пострелям малко кошове. Ще се видим по-късно.
Той изчезна, а Лин й подаде половината сандвич.
— Изяж го, че аз не бива да пълнея. Със сьомга е и с нискокалорична майонеза.
Фльор взе дружески предложения обяд и седна. Лин беше около двайсет и пет годишна, дребна и крехка, с фини ръце и меки кестеняви коси. Фльор се чувстваше до нея тромава и огромна и хиляда корици на списания не можеха да променят това.
— Струва ми се, че ти няма защо да се тревожиш за теглото си – отбеляза Лин, след като я огледа.
Фльор преглътна хапката сандвич.
— Да, но се тревожа. Работя пред камера и не бива да съм повече от шейсет и един килограма. А това е доста трудно при моя ръст, още повече че страшно обичам хляб и сладолед.
— Хубаво, в такъв случай можем да бъдем приятелки – усмихна се Лин, разкривайки ред малки равни зъби. – Мразя жените, които могат да ядат всичко и не пълнеят.
— Аз също – ухили се Фльор и после двете си побъбриха известно време за несправедливата участ да бъдеш жена.
Накрая заговориха за „Затъмнение в неделя сутрин“.
— Ролята на Диди е пробивът, който чакам след сапунените опери. – Лин изтръска от джинсите си няколко трохи от сандвича. – Според критиците женските роли на Джейк са по-слаби от мъжките, но аз мисля, че Диди е изключение. Тя е глупава, но много ранима. Във всяка жена има нещо от Диди.