Помощник-режисьорът я извика тъкмо когато тя се връщаше от четвъртото си посещение в тоалетната. Фльор седна на люлката и се опита да се съсредоточи върху предстоящата сцена. Лизи очакваше да види Мат, но не биваше да го показва. Лизи трябваше да скрива много неща – колко много ненавижда сестра си и колко силно я привлича нейният мъж. Джейк стоеше близо до една от караваните. Как би могла да изпитва влечение към него, когато дори не го харесваше? Тя се прозина и погледна часовника си само за да установи, че не носи такъв.
Той пъхна ръка в джоба си. Беше се облегнал на стената, опрял подметката на обувката върху колелото на караваната.
Позата му бе секси и нехайно отпусната и й напомни на снимките му в списанията и вестниците. Ако в ъгълчето на устата му висеше цигара и очите му бяха присвити, можеше да помисли, че Птичаря Калибър е оживял от екрана.
— Време е за шоу, момичета и момчета! – извика Джони Гай. — Фльор, скъпа, готова ли си? Да повторим още веднъж сцената.
Тя го слушаше внимателно, старателно запомняйки всяка стъпка от пътя, който той искаше тя да следва. Накрая се върна на люлката и зачака нервно, докато се правеха последните приготовления. Вълнение… трябваше да изпита вълнение. Но без да бърза. Не го предугаждай. Изчакай да го видиш, преди да позволиш да се отрази върху лицето ти. Не мисли за нищо, освен за Мат. Мат, не Джейк.
Джони Гай извика да започват. Тя вдигна глава. Видя Мат. Мат! Той се бе върнал! Скочи и прекоси тичешком верандата. Взе дървените стъпала наведнъж, с един скок. Плитката й изплющя върху тила. Трябваше да стигне при него. Да го докосне. Той беше неин, не на Диди. Хукна през двора. Ето го, точно пред нея.
— Мат!
Извика отново името му и се хвърли в обятията му.
Той политна назад и двамата се стовариха на земята.
Снимачният екип избухна в гръмогласен смях. Фльор лежеше просната върху Джейк Коранда, притискайки го към земята с полуголото си тяло. Искаше да се свие в ъгъла и да умре. Тя беше просто слон. Голям, тромав, гигантски слон и това бе най-позорният момент в живота й!
— Някой пострада ли? – попита през смях Джони Гай, докато й помагаше да стане.
— Не, аз… аз съм добре.
Тя държеше главата си ниско сведена и съсредоточено търкаше праха от краката си. Един от гримьорите дотича с влажна кърпа и Фльор се изтри, без да поглежда Джейк. Ако му бяха нужни още доказателства, че не става за ролята, тя току-що му ги бе предоставила. Единственото й желание бе да се върне в Ню Йорк. Искаше майка си!
— А ти добре ли си, Джако?
— Всичко е наред.
Джони Гай я потупа по ръката и се ухили.
— Беше чудесна, скъпа. Жалко, че това момче се оказа твърде хилаво, за да удържи една истинска жена.
Джони Гай се опитваше да я накара да се почувства по-добре, но само още повече влоши нещата. Фльор се чувстваше огромна, тромава и грозна. Всички се взираха в нея. Само да можеше някак да се смали и преобрази.
— Аз… аз съжалявам – пророни тя сковано. – Мисля, че съсипах костюма. Мръсотията не излиза.
— Затова имаме резервен. Иди да се преоблечеш.
За нула време се озова отново върху люлката на верандата. Камерите се завъртяха и тя се опита да съживи вълнението, което бе изпитала първия път. Видя Мат, скочи, изтича надолу по стъпалата и през двора. Моля те, Господи, нека не го съборя отново. Внимателно се плъзна в прегръдките му.
Джони Гай се намръщи недоволно.
Повториха отново и този път тя се спъна, докато тичаше надолу по стъпалата. Четвъртия път люлката я удари отзад по краката. Петия стигна благополучно до Джейк, но в последния момент поривът й се прекърши. С всяка изминала минута се чувстваше все по-нещастна.
— Липсва искрата, скъпа – заяви Джони Гай, когато Джейк я пусна. – Няма близост помежду ви. Не се тревожи толкова къде са краката ти. Направи го като първия път.
— Ще се опитам.
Трябваше да преживее още едно унижение, когато гардеробиерката забеляза, че се е изпотила и ризата е мокра, и й донесе нова, без тъмни полумесеци под мишниците. Докато вървеше към люлката на верандата, Фльор знаеше, че няма сила на земята, която да я накара отново да се хвърли с пълна сила върху Джейк Коранда. Гърдите й се стегнаха и тя преглътна мъчително.