— Хей, почакай.
Девойката бавно се извърна и видя Джейк да крачи към нея.
— Първия път просто изгубих равновесие – рече той любезно. — Вината е моя, а не твоя. Следващия път ще те уловя.
Да бе, със сигурност щеше. Тя кимна и понечи да се отдалечи.
— Не ми вярваш, нали?
Тя се извърна към него.
— Аз не съм лека като перце.
Устните му се изкривиха в дяволита насмешка, която изглеждаше някак не на място върху лицето на Птичаря Калибър.
— Хей, Джони Гай! – извика през рамо. – Дай ни пет минутки, става ли? Това цвете славно* тук си мисли, че може да ме надвие.
[* Игра на думи с името Фльор, което означава „цвете“ на френски, и алюзия с прочутия слоган на хипитата, или „децата на цветята“, „Flower Power“ от края на шейсетте, свързан е протестите срещу войната във Виетнам, измислен от поета Алън Гинсбърг. – Б.пр.]
— Цвете славно!
* * *
Той я сграбчи за ръката й и я повлече не особено нежно към ъгъла на къщата, по-далеч от погледите на снимачния екип. Пусна я чак когато нагазиха до глезени в бурените отзад.
— Хващам се на бас за десетачка, че няма да ме събориш отново.
Тя подпря ръка на голото си бедро и се опита да си придаде непукистки вид, сякаш не беше на деветнайсет и уплашена до смърт.
— Няма да влизам в ръкопашна схватка с теб.
— Бляскавото момиче се бои да не си разроши косата? Или те е страх, че отново ще ме събориш и ще спечелиш баса?
— Аз зная, че ще спечеля баса – върна му го тя.
— Ще видим. Десетачка, цветенце. Влизаш в играта или млъкваш.
На Фльор й бе ясно, че той нарочно я предизвика, но не я бе грижа. Искаше единствено да изтрие тази самодоволна усмивка от глупавата му уста.
— Нека е двайсетачка.
— Леле, колко ме изплаши, цветенце! Изплаши ме до смърт. Той отстъпи назад, разкрачи крака и зае бойна стойка. Сякаш щеше да му помогне!
— Надявам се, че имаш личен лекар! – подхвърли тя заканително и го стрелна кръвнишки с поглед.
— Засега само приказваш.
— Не смяташ ли, че това е малко детинско?
— Бляскавото момиче май подвива безславно опашка. Страхува се да не се нарани.
— Дотук беше!
Тя заби пети в песъчливата земя, размаха ръце и се понесе към него.
Все едно се удари в стена.
Ако той не я беше хванал, от сблъсъка щеше да се просне на земята. Но Джейк я притисна здраво към гърдите си. Изминаха няколко секунди, докато си поеме дъх, сетне Фльор се отскубна от ръцете му. Брадичката я болеше – беше я хласнала в рамото му, а собственото й рамо пулсираше.
— Това е глупаво – промърмори девойката и понечи да се отдалечи.
— Хей, цветенце. – Той пристъпи напред с ленивата си каубойска походка и спря до нея. – Това ли е най-доброто, на което си способна? Страх те е да не изцапаш пак белите си бикини?
Фльор го погледна удивено. Ребрата и брадичката я боляха и едва смогваше да си поеме дъх.
— Ти си луд.
— Двоен залог или нищо. И този път се отдалечи повече.
Тя разтри рамото си.
— Мисля, че ще пропусна.
Той се засмя, при това весело и дружески.
— Добре, засега ще ти се размине. Обаче ми дължиш двайсетачка.
Джейк изглеждаше толкова самодоволен, че Фльор отвори уста да заяви, че приема предизвикателството. За щастие, здравият разум надделя. Независимо дали й се щеше да го признае, или не, но той наистина беше мил и й помогна. Двамата закрачиха редом обратно към къщата.
— Мислиш се за голям умник, нали? – подхвърли Фльор.
— Хей, аз съм момчето гений. Прочети критиките. Която и да е. Сама ще се убедиш.
Фльор вдигна поглед към него и изви устни в престорено сладка усмивка.
— Бляскавите момичета не могат да четат. Ние само гледаме картинките.
Джейк се засмя и се отдалечи.
* * *
При следващия опит сцената се получи и Джони Гай заяви, че точно това е искал. Ала задоволството на Фльор твърде бързо се изпари, когато започнаха репетициите за следващата сцена. Докато беше в обятията на Мат, Лизи трябваше да го целуне като сестра. После двамата си разменяха няколко кратки реплики и Лизи отново го целуваше, но този път с истинска, а не сестринска целувка. Мат трябваше да се отдръпне сконфузено, а камерата показваше лицето му, докато се опитва да осъзнае промените в Лизи, откакто я бе видял за последен път.
Джейк продължи да се шегува с нея, заявявайки, че няма да се върне на снимачната площадка, докато тя не му даде спечелената двайсетачка. Той я разсмиваше и невинната целувка се получи без проблем. Но диалогът беше скован, гласът й звучеше твърде напрегнато и се наложи да направят няколко дубъла. Все пак Лизи би трябвало да изпитва известна неловкост, така че сцената не беше пълен провал. Когато прекъснаха за обедната почивка, Джейк я дръпна за плитката, сякаш беше десетгодишна, и й заръча да не пребива никого в негово отсъствие.