— Достатъчно добре ли изглеждам, за да ги накарам да съжаляват, задето не ми обърнаха внимание, когато бях на осемнайсет?
— Ще им разбиеш сърцата.
Белинда сви рамене.
— Варицелата беше ужасно преживяване. Не ти го препоръчвам. – Целуна дъщеря си отново. – Толкова ми беше мъчно за теб, бебче.
— На мен също ми беше мъчно.
Вечеряха край басейна от керамични чинии, препълнени с любимата салата на Фльор – скариди, овкусени с пикантни подправки, парченца сочен ананас и пресен кресон. Фльор описа на Белинда събитията от последната седмица, но въпреки че обикновено не криеше нищо от майка си, този път премълча за отношенията си с Джейк. В края на втория снимачен ден, понеделник, тя вече смяташе, че е била несправедлива към него. Той я подкачаше, викаше й „цвете славно“, но в същото време се грижеше за нея. Във вторник Фльор реши, че може би го харесва. В сряда знаеше със сигурност, че го харесва, а по обед осъзна, че е малко увлечена по него. Знаеше, че се налага на всяка цена да го скрие от Белинда, тъй като тя нямаше да я остави на мира с въпросите си. Затова, когато майка й я притисна, настоявайки да узнае мнението й за Джейк, Фльор разказа историята как го бе съборила през първия ден и колко страхотно се бе държал той.
— Така си и знаех! – възкликна Белинда, реагирайки, както дъщеря й очакваше. – Той е звездата във филма, но е разбрал колко си била притеснена. Същият е като Джими – отвън изглежда груб, но всъщност е мил и чувствителен.
Убедеността на Белинда, че Джейк въплъщава всички качества на нейния любим Джеймс Дийн, подразни Фльор.
— Джейк е много по-висок, а и двамата изобщо не си приличат.
— Те са замесени от едно и също тесто, бебче. Джейк Коранда също е бунтовник.
— Ти дори не го познаваш. Той не е като останалите. Поне аз никога не съм срещала такива хора като него.
Белинда я стрелна със странен подозрителен поглед и Фльор тутакси замълча.
В двора се появи икономката, госпожа Хурадо, която се оказа шейсетгодишна и обичаше да показва изкривения си палец, и включи в контакта щепсела на телефона, който носеше.
— Обажда се господин Савагар. – Фльор протегна ръка, но госпожа Хурадо поклати глава. – За госпожа Савагар.
Белинда озадачено сви рамене, свали едната си обеца и вдигна слушалката.
— Какво има, Алексей? – Докато слушаше, потропваше с нокти по стъклената масичка. – И какво очакваш от мен да направя по въпроса? Не, разбира се, че не ми се е обаждал. Да. Да, добре. Да, ще ти позвъня, ако чуя нещо.
— Какво се е случило? – попита Фльор, след като майка й затвори.
— Мишел е изчезнал от клиниката. Алексей иска да узнае дали не се е свързал с мен. – Белинда сложи обецата. – Би трябвало да е очевидно, дори и за твоя баща, че е отпратил от дома си не това дете, което е трябвало. Моята дъщеря е красива и преуспяла. Неговият син е хомосексуалист и слабак.
Мишел беше син и на Белинда и Фльор изгуби апетит. Колкото и да ненавиждаше брат си, не беше редно майка й да се държи така с него.
Преди няколко месеца бяха плъзнали слухове, че Мишел има дългогодишна любовна връзка с женен мъж, добре познат в парижкото общество. След разкритията мъжът получил инфаркт, а Мишел се опитал да се самоубие. В света на модата Фльор бе свикнала с откритата хомосексуалност и цялата шумотевица около случилото се й се струваше нелепа и смешна. Алексей не позволил на Мишел да се върне в училището в Масачузетс и го заключил в частна клиника в Швейцария. Фльор си казваше, че би трябвало да изпитва жал към Мишел – и всъщност наистина изпитваше – но една грозна, непрощаваща част от нея намираше в прогонването на Мишел известна справедливост, макар и ужасна.
— Няма ли да доизядеш салатата си? – попита Белинда.
— Вече не съм гладна.
* * *
Въздухът в прожекционната зала бе изпълнен с вонята на лук от остатъците от обяда в картонените кутии, примесена с миризмата от пурата на Дик Спано. От задния ред Джейк гледаше монтирания материал от двуседмичните снимки. Като актьор никога не го бе правил, но като начинаещ сценарист знаеше, че е длъжен да види как са се получили диалозите, за да прецени кои се налага да пренапише.
— Тук направо си уцелил в десетката! – заяви Джони Гай след размяната на първите реплики между Мат и Лизи. – Ти си дяволски добър писател. Не проумявам защо си губиш времето с онази театрална бродуейска плява.
— Тя подхранва егото ми. – Джейк не сваляше поглед от екрана, където Лизи целуваше Мат. – По дяволите.
Мъжете мълчаливо гледаха кадър след кадър на целувката.
— Това не беше зле – промърмори Дик Спано накрая.