Не можеше да понесе повече спомени, иначе щеше отново да чуе „Кридънс Клиъруотър“ и да подуши миризмата на напалм.
Насочи се към вратата. Пътьом кракът му закачи празната бирена бутилка и той я изрита гневно към стената, където тя се разби на малки парчета.
* * *
На следващата сутрин след пристигането й в Лос Анджелис Белинда чакаше в дъното на звукозаписната зала, докато Фльор беше в гримьорната. Най-сетне чу стъпките му. Изминалите години сякаш се стопиха. Тя отново беше на осемнайсет, застанала край щанда в дрогерията на Шуоб. Почти очакваше той да извади смачкан пакет „Честърфийлд“ от външния джоб на униформата. Сърцето й запрепуска. Отпуснатите рамене, наклонът на главата – мъж, който живее по собствени правила и сам кове съдбата си. Лошото момче Джеймс Дийн.
— Много харесвам филмите ви. – Тя пристъпи напред и почти му прегради пътя. – Особено филмите за Калибър.
— Благодаря – дари я той с кривата си усмивка.
— Аз съм Белинда Савагар, майката на Фльор – представи се тя и протегна ръка.
Когато той я пое, сякаш кръвта се отдръпна от главата й и й се зави свят.
— Госпожо Савагар, приятно ми е да се запознаем.
— Наричайте ме Белинда. Искам да ви благодаря, задето сте били толкова мил с Фльор. Тя ми разказа как сте й помогнали.
— Началото винаги е трудно. Казвай ми Джейк.
— Но не всички са толкова добри, за да помогнат на партньора си да се отпусне.
— Тя е добро хлапе.
Той понечи да тръгне, но Белинда допря до ръкава му върховете на пръстите си с безупречен маникюр.
— Джейк, извини ме, ако ти се струвам прекалено нахална, но двете с Фльор бихме искали да ти благодарим подобаващо. В неделя следобед смятаме да изпечем пържоли на скарата. Нищо особено. Обикновена храна, типична за Индиана, която се приготвя на открито в задния двор.
Погледът му се плъзна по тъмносинята й туника на „Ив Сен Лоран“ и белия габардинен панталон. Белинда забеляза одобрението в очите му.
— Не ми приличаш на жена от Индиана.
— Чистокръвна коренячка. – Тя му се усмихна дяволито. – Смятаме да запалим дървените въглища около три.
— Боя се, че в неделя съм зает – рече той, както й се стори с искрено съжаление. – Дали въглищата могат да почакат още една седмица?
— Мисля, че да.
Той се усмихна и се отдалечи, а Белинда си каза, че е постъпила правилно, точно както с Джеймс Дийн. Студена бира, картофен чипс от плик и никаква минерална вода „Перие“. Господи, колко бе закопняла за истински мъж.
* * *
Следващия уикенд Фльор гледаше гневно надолу майка си.
Белинда се бе излегнала на шезлонг край басейна, белият й бански от две части златната верижка около глезена проблясва на фона на намазаното й с плажно масло тяло, а очите й бяха затворени зад големите слънчеви очила тип костенурка. Беше неделя следобед, пет минути след три.
— Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога! Откакто ми каза, не смея да го погледна в очите. Поставила си го в ужасно положение, да не говорим за мен. Последното, което иска той, е да прекара единствения си почивен ден тук, с нас.
Белинда разпери пръсти, загрижена за равномерния загар на ръцете си.
— Не ставай глупава, бебче. Той ще прекара чудесно. Ние ще
се погрижим за това.
Точно това повтаряше Белинда, откакто каза на дъщеря си, че е поканила Джейк в неделя следобед на домашно барбекю. Фльор грабна мрежата за чистене и се отправи с гневна крачка към басейна. Сякаш не й стигаше, че се налагаше през цялата седмица постоянно да внимава как се държи с Джейк. Сега трябваше да го прави и в неделя. Ако той заподозре, че тя изпитва това глупаво увлечение към него…
Плъзна мрежата по повърхността на водата, за да обере листата. Това, което бе започнало като детинско увлечение, от ден на ден ставаше все по-сериозно. За щастие, тя беше достатъчно умна, за да знае, че това нямаше нищо общо със сродните души и двете сърца, биещи в едно. Всичко беше само секс. Тя най-сетне бе срещнала мъжа, който караше коленете й да омекват от желание. Но защо трябваше да бъде точно този мъж?
Каквото ще да става, но днес нямаше да се държи като влюбена гимназистка. Нямаше да го изпива с поглед, нито ще говори много, нито ще се смее твърде високо. Ще се държи, все едно го няма, ето какво ще направи. Белинда го е поканила, нека тя го забавлява.
Майка й повдигна слънчевите очила и огледа критично провисналото дъно на най-стария черен бански на дъщеря си.
— По-добре си сложи някой от бикините. Този бански е отвратителен.