Джейк пристъпи през отворените френски прозорци, водещи към вътрешния двор.
— На мен ми харесва.
Фльор изтърва мрежата и скочи във водата. Нарочно бе облякла стария си бански, за да не я причисли Джейк към всички онези жени, които се прехласват по него. Лин го наричаше „секс ефект Коранда“.
Краката й докоснаха дъното и тя отново изплува на повърхността. Той седеше на шезлонга до Белинда. Носеше торбести тъмносини плажни шорти, сива тениска и маратонки, видели и подобри дни. Фльор вече бе забелязала, че Джейк изглежда спретнат единствено в костюм. Обикновено беше с овехтели джинси и избелели тениски, явно имаше повече, отколкото всеки мъж би трябвало да има.
И изглеждаше страхотно в тях.
Гостът отметна назад глава и се засмя на нещо, което Белинда каза. Фльор почувства как я жегна ревност. Белинда знаеше как да разговаря с мъжете. Фльор съжаляваше, че не е наследила този талант от майка си, но единствените мъже, с които можеше да говори непринудено, бяха тези, които не я интересуваха, например като актьорите и богатите плейбои, с които майка й и Гретхен настояваха да излиза. Нямаше никакъв опит в общуването с мъж, когото би искала да впечатли. Гмурна се отново във водата. Защо не се бе влюбила за пръв път като всички момичета, когато беше на шестнайсет? Защо винаги толкова късно съзряваше за всичко? И защо първото й любовно увлечение трябваше да бъде прочут драматург, при това филмова звезда, по когото припадаха едва ли не всички жени на земята?
Отново изплува на повърхността и видя, че Белинда е провесила крака от шезлонга.
— Фльор, ела да забавляваш Джейк, докато отида да си взема халата. Започвам да изгарям
— Не излизай, цветенце. Аз идвам при теб.
Той изхлузи тениската през глава, изрита маратонките и се хвърли във водата. Показа се в другия край и заплува към нея. Фльор наблюдаваше като хипнотизирана как се свиват и разпускат мускулите на ръцете му, как водата се стича по лицето и врата му. Той стъпи на дъното до нея. Кривата му усмивка бе неустоима и сърцето й премаля.
— Намокрила си косата си – рече той. – А аз си мислех, че нюйоркските бляскави момичета само съзерцават водата.
— Това показва колко малко знаеш за нюйоркските бляскави момичета.
Фльор се гмурна под водата, но преди да успее да се отдалечи, една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна обратно. Тя изплува на повърхността, като кашляше и плюеше вода.
— Хей! – възмути се той престорено. – Нима не съм най-жестоката и секси кинозвезда? Момичетата не ме зарязват така безцеремонно.
— Може би обикновените момичета не го правят, но жестоките и секси бляскави момичета могат да уловят нещо повече от сценарист интелектуалец.
Джейк се засмя, а тя доплува до стълбичката, преди той да успее да я спре.
— Не е честно! – извика той след нея. – Ти плуваш по-добре от мен.
— Забелязах. Плуваш като дърво.
Но не беше чак такова дърво и се изкачи по стълбичката веднага след нея.
— Поправи ме, ако греша, цвете славно, но ти май не се радваш да ме видиш днес.
Може би все пак тя беше по-добра актриса, отколкото мислеше. Взе хавлиената кърпа, метната на шезлонга, и се уви в нея.
— Нищо лично – промърмори Фльор. – Просто си легнах късно. – Защото бе чела пиесите му. – Освен това малко се притеснявам за утрешната сцена с теб и Лин.
Доста повече от малко. Направо бе паникьосана.
— Хайде да потичаме и да я обсъдим.
Тя тичаше почти всеки ден, откакто бе дошла в Лос Андже-лис, и Джейк не можеше да измисли по-добър начин да изразходва част от натрупалата се нервна енергия.
— Чудесна идея.
— Имаш ли нещо против, ако за малко открадна дъщеря ти? — извика Джейк на Белинда, която току-що се бе върнала в двора, загърната в дантеления си халат. – Трябва да се пораздвижа, за да огладнея за онези пържоли.
— Вървете! – махна им Белинда весело с ръка. – И не бързайте да се връщате. Нямам търпение да се уединя с новия роман на Джаки Колинс.
Джейк направи физиономия. Фльор се усмихна и забърза към къщата да си сложи шорти и маратонки. Когато приседна на ръба на леглото, за да завърже връзките, книгата, която четеше, падна на пода. Тя погледна към страницата, която бе отбелязала тази сутрин.
Перото на Коранда е насочено към американската работническа класа. Героите му са мъже и жени, които обичат бира и футбол и вярват, че за честен труд трябва честно да се плаща. С грубоватия си, на места циничен, но пропит с чувство за хумор език той разкрива най-доброто и най-лошото от американската душевност.
В следващия параграф критикът беше по-откровен:
В заключение може да се каже, че творбите на Коранда имат успех, тъй като хващат Америка за топките и силно стискат.