В последно време Фльор бе започнала да чете пиесите на Джейк, както и статии в списанията за работите му. Освен това се бе поразровила в социалните му прояви, което не беше лесно заради манията му да не излага на показ личния си живот. При все това бе открила, че той много рядко излизаше с една жена повече от два-три пъти.
Той я чакаше в края на алеята за коли, където подскачаше за разгрявка.
— Мислиш ли, че ще издържиш едно здраво тичане, цветенце, или ще трябва да ти намеря детска количка?
— Какво съвпадение. Аз пък тъкмо се канех да ти осигуря инвалидна количка.
— Леле!
Девойката се ухили и двамата затичаха в лек тръс. Тъй като беше неделя, армията от градинари, които поддържаха безупречните предни морави на къщите в Бевърли Хилс, отсъстваше и улиците изглеждаха дори още по-пусти от обичайното. Тя се опита да измисли нещо интересно за разговор.
— Видях те да тренираш баскетбол на паркинга. Лин ми каза, че си играл в колежа.
— Сега играя два пъти седмично. Помага ми да проясня мислите си, за да пиша.
— Драматурзите не трябва ли да са по-скоро интелектуалци, а не спортисти?
— Драматурзите са поети, цветенце, а баскетболът е точно това. Поезия.
И ти си точно това – помисли си тя. – Загадъчен и сложен стих еротична поезия.
— Чувала ли си някога за Джулиъс Ървинг?
Фльор поклати глава и затича по-бързо, за да не я обвини Джейк, че изостава.
Той влезе в ритъма й.
— Наричат Ървинг Доктора. Той е млад играч от нюйоркския „Нетс“ и един ден ще бъде от най-добрите. Разбираш ли, не просто добър, а един от най-великите баскетболисти, които някога са се раждали на тази земя.
Фльор повтори наум името Джулиъс Ървинг, за да го запомни и да прочете за него.
— Всичко, което прави Док на игрището, е поезия. Когато се движи, изчезват законите за гравитацията. Той лети, цветенце. На човек не му е отредено да лети, но Джулиъс Ървинг го може. Това е поезия, хлапе, и именно това ме вдъхновява да пиша.
Джейк внезапно се почувства неловко, сякаш твърде много бе разголил душата си. С крайчеца на окото си, Фльор зърна как изражението му се промени, все едно се бе спуснала невидима завеса.
— Не можеш ли да тичаш по-бързо? – изръмжа той. – Влачим се, като че ли сме излезли на разходка.
Но не и заради нея. Тя се стрелна напред, поемайки напряко по павираната алея за велосипедисти. Фльор бягаше с дълги крачки, без да пести сили. Той я настигна и не след дълго по тениските и на двамата избиха тъмни петна от потта.
— Казвай какъв ти е проблемът с утрешната сцена – поде накрая Джейк.
— Ами… малко ми е трудно да обясня. – Тя се бе задъхала и едва си пое дъх. – Лизи… ми се струва толкова пресметлива.
Той намали темпото заради нея.
— Такава е. Пресметлива кучка.
— Но въпреки че изпитва завист и злоба към Диди, тя все пак я обича… и знае какви са чувствата на сестра й към Мат. – Фльор пое дълбоко дъх. – Мога да разбера защо е привлечена от него – защо иска да… го примами в леглото – но не разбирам защо проявява такава пресметливост заради това.
— Това е вечната история на женския род. Един мъж най-лесно може да сложи край на приятелството между две жени.
— Пълни глупости. – Тя си спомни за ревността, която бе изпитала към Белинда, и се почувства неловко, засрамена от себе си. — Жените имат по-важни занимания, отколкото да се борят за някакъв мъж, който може би дори не си заслужава усилията.
— Хей, аз съм този, който определя реалността. Ти само я изразяваш.
— Писатели, какво да ви прави човек!
Джейк се усмихна, а тя пое още веднъж дълбоко въздух, за да набере повече смелост.
— Диди изглежда по-завършен и цялостен персонаж от Лизи. Тя е силна, но не е лишена от слабости. На човек му се иска да я успокои и в същото време здравата да я разтърси.
Фльор навреме се възпря и не каза, че образът на Диди е по-добре написан, макар че беше истина.
— Много добре. Явно си прочела сценария.
— Не ми се подигравай. Аз трябва да изиграя роля, а не я разбирам. Това ме притеснява и вълнува.
Джейк отново затича по-бързо.
— Трябва да те притеснява и вълнува. Виж, цветенце, доколкото разбирам, допреди няколко години ти си водила доста затворен живот. Може би никога не си срещала някого като Лизи, но такава жена е способна да остави дълбоки следи у един мъж.
— Защо?
— На кого му пука? Важен е резултатът.
Увлечението й по него не й пречеше да му се ядосва.
— Ти не казваш „на кого му пука“ за другите си герои. Защо важи само за Лизи?
— Предполагам, че ще ти се наложи да ми се довериш.