В театралната школа се появи нов студент, последна година. Когато Джейк се прибираше у дома, ги заварваше да седят с Лиз край пластмасовата кухненска маса и да разговарят за живота. Една нощ ги завари в леглото. Лиз плака и умолява Джейк да й прости. Заяви, че била самотна, че не е свикнала да бъде бедна. Джейк й прости.
Две седмици по-късно я откри на колене да задоволява с уста един от съотборниците му. Както установи, невинността й бе споделена с легиони мъже. Той взе ключовете на мустанга й, отпраши към Кълъмбъс и се записа в армията. Документите за развода го застигнаха близо до Дананг. Виетнам, последвал почти веднага след предателството на Лиз, завинаги го промени.
Когато написа „Затъмнение в неделя сутрин“, призракът на Лиз се завърна, за да го преследва. Сякаш надничаше иззад рамото му, нашепвайки думи на невинност и поквара. Тя се превърна в Лизи. Лизи с открито, невинно лице и сърце на уличница. Лизи, която ни най-малко не приличаше на красивото огромно момиче, което тичаше редом с него.
— Не бях прав за теб. Ти ще бъдеш страхотна Лизи – излъга Джейк. – Само трябва малко повече да повярваш в себе си.
— Наистина ли го мислиш?
— Напълно. – Той протегна ръка и дръпна кичур от косата й. – Ти си добро хлапе, цвете славно. Ако имах сестра, бих искал да прилича на теб. Само да не е такава досадна умница.
* * *
Джейк наблюдаваше как Белинда постепенно завоюваше сърцата на всички мъже на снимачната площадка, от най-незначителния член на снимачния екип до Дик Спано и самия Джейк. Тя винаги бе на линия, ако някой имаше нужда от нея. Подаваше репликите на актьорите, шегуваше се със сценичните работници, разтриваше схванатия врат на Джони Гай. Носеше кафе на всички, подкачаше ги за жените и гаджетата им и гъделичкаше егото им.
— Промените, които си направил в диалога на Диди, са просто гениални – заяви тя на Джейк през юни, когато вече бе започнал втори месец от снимките. – Задълбочил си образа.
— Глупости, госпожо, не беше кой знае какво.
— Говоря сериозно, Джейк – впери тя настойчив поглед в него. – Страхотно попадение. Когато тя казва: „Отказвам се, Мат. Отказвам се“, аз се разплаках. Ще спечелиш „Оскар“. Сигурна съм.
Това, което го трогваше в ентусиазма на Белинда, бе, че тя искрено вярваше на всяко едно от възторжените си излияния. Само след няколко минути, прекарани с нея, лошото му настроение изчезваше. Тя флиртуваше безсрамно с него, успокояваше го, караше го да се смее. Обожанието, струящо от очите й с цвят на зюмбюл, действаше като балсам на душата му, караше го да се чувства по-добър актьор, по-добър писател и по-малко закоравял циник. Тя бе очарователна – изтънчена и обиграна светска дама с по детски нетърпеливата страст към всичко лъскаво и бляскаво. Благодарение на нея „Затъмнение в неделя сутрин“ бе една от най-добрите снимачни площадки, на които бе работил.
— След години – заяви тя – всички тук с гордост ще обявяват пред света, че са работили с екипа на „Затъмнение в неделя сутрин“.
Никой не възрази.
* * *
Фльор всеки ден отиваше с нежелание на снимачната площадка. Ненавиждаше, когато Джейк и Белинда се смеха. Защо тя не можеше да го забавлява като майка си? Снимките бяха истинско мъчение за нея, и не само заради Джейк. Мразеше актьорската игра дори повече от модния подиум. Може би, ако ролята й се удаваше по-добре, нямаше да се чувства толкова унила. Не че изпълнението й беше чак толкова ужасно, но тя бе слабото звено в един великолепен кастинг, а Фльор винаги бе свикнала да бъде най-смелата, най-бързата, най-силната.
Съвсем очаквано Белинда отхвърляше тревогите й.
— Ти си твърде строга към себе си, бебче. Всичко е заради онези ужасни монахини. Заради тях страдаш от синдрома на прекалената взискателност.
Фльор погледна към Джейк, застанал в другия край на снимачната площадка. Той рошеше косата й, измъкваше я в почивките, за да поиграят баскетбол, крещеше й, когато тя спореше с него, и се отнасяше с нея точно като с по-малка сестра. Искаше й се да може да говори с Белинда за чувствата си към него, но майка й бе последният човек на земята, с когото би могла да сподели за това.
Съвсем естествено е да се влюбиш в него – щеше да каже Белинда. – Не би могло да е другояче. Той е невероятен мъж, бебче. Също като Джими.