Фльор си казваше, че всъщност това не е любов или поне не е онази вечната, голямата любов. Беше просто увлечение, което щеше да отмине за ден-два, нали? Ала чувствата й бяха много по-дълбоки и сложни от обикновено физическо привличане. Може би просто страдаше от тежка форма на девическа любов. За нещастие, тя бе насочена към мъж, който се отнасяше към нея, сякаш бе на дванайсет.
Една петъчна вечер след края на снимките Дик Спано организира купон на снимачната площадка. Фльор се издокара със саронг от крепдешин, чиито краища завърза над бюста, и сандали със седемсантиметрови токчета. Всички мъже на снимачната площадка я забелязаха, с изключение на Джейк. Той бе прекалено увлечен в разговор с Белинда. Майка й никога не му създаваше главоболия, никога не го предизвикваше, нито му противоречеше. Нищо чудно, че той обичаше компанията й.
Фльор започна да брои дните до началото на външните снимки в Айова. Колкото по-бързо приключи работата по този филм, толкова по-скоро тя щеше да се върне в Ню Йорк и да забрави за Джейк Коранда. Само ако можеше да реши какво да прави с живота си оттук нататък, след като всичко това остане зад гърба й.
Дик Спано нае малък мотел за актьорите и снимачния екип. Разположен недалеч от Айова Сити, той се превърна в нещо като команден пункт на продукцията. В стаята на Фльор имаше две грозни лампи, овехтял оранжев килим, а на стената висеше „Неделен следобед на остров Гран Жат“*. Картонът на картината се бе издул в средата и приличаше на картофен чипс. Белинда смръщи нос, докато я изучаваше.
[* Най-известната картина на френския художник Жорж Сьора (1859 – 1891), основател и ярък представител на поантизма. – Б.пр.]
— Имаш късмет. В моята стая виси долнопробна имитация на „Слънчогледите“ на Ван Гог.
— Не беше нужно да идваш с мен – каза Фльор и гласът й прозвуча по-рязко, отколкото възнамеряваше.
— Не се дразни, скъпа. Знаеш, че не бих могла да не дойда. След всички онези нещастни години в Париж, когато нямах какво да правя, освен да се наливам с алкохол, това тук е като сбъдната мечта.
Фльор вдигна глава от купчината сутиени, които прибираше в едно от чекмеджетата на бюрото. Дори и в тази неуютна, пошло обзаведена хотелска стая Белинда изглеждаше щастлива. И защо да не е? Белинда бе осъществила мечтата си. Ала това не беше мечтата на Фльор. Втренчи се в сутиените.
— Аз… напоследък доста мисля какво ще правя, след като всичко това приключи.
— Не се обременявай с толкова мисли, скъпа. Затова плащаме на Гретхен и агента й. – Белинда се разрови в тоалетната чанта на Фльор и измъкна четката за коса. – Макар че много скоро ще се наложи да вземем решение за проекта на „Парамаунт“. Предложението наистина е изкушаващо. Паркър е сигурен, че е точно като за теб, обаче Гретхен не хареса сценария. Но така или иначе, първо трябва да довършим рекламата за „Есте Лаудер“.
Фльор извади маратонките от куфара.
— Може би… е по-добре да изчакаме, преди да вземем каквито и да било решения – подхвана тя предпазливо. – Не бих имала нищо против да си почина. Бихме могли да попътуваме малко, само ние двете. Ще бъде забавно.
— Не ставай глупава, бебче. – Белинда се взря в отражението си в огледалото и поправи кичур коса. – Дали малко да не я изсветля? Какво мислиш?
Фльор заряза преструвката, че разопакова багажа.
— Наистина бих искала да си почина. Три години работя без прекъсване и се нуждая от ваканция. И от възможност да помисля.
Най-сетне бе успяла да привлече вниманието на майка си.
— И дума да не става. – Белинда остави рязко четката. – Ще бъде самоубийствено за кариерата ти, ако изчезнеш от сцената.
— Но… аз искам да си взема отпуск. Нещата се случиха толкова бързо. Искам да кажа, че всичко е прекрасно и така нататък, но… – Изрече следващите думи на един дъх: – Откъде да зная, че точно това искам от живота?
Белинда я погледна, сякаш дъщеря й бе полудяла.
— И какво повече би могла да искаш?
Фльор не желаеше да започва веднага снимките на друг филм, а мисълта да продължи да бъде модел беше още по-отблъскваща, но когато заговори, гласът й пресекваше.
— Аз… не зная. Не съм сигурна.
— Не си сигурна? Предполагам, че е малко трудно да решиш какво друго да правиш, когато седиш на върха на света и имаш абсолютно всичко.
— Не казвам, че искам друга кариера. Просто… просто се нуждая от време, за да помисля за възможностите си. Да се уверя, че именно това искам.
— Имаш ли наум нещо по-вълнуващо от това, да бъдеш най-прочутият модел на света? – изрече Белинда със студен, отчужден глас, превръщайки се в непознат човек. – Нещо по-бляскаво от това, да бъдеш кинозвезда? С какво искаш да се занимаваш, Фльор? Искаш ли да бъдеш секретарка? Или продавачка? Или санитарка? Да чистиш повръщано и да изхвърляш нощните гърнета? Това ще те задоволи ли?