— Силно и черно.
Той я покани с жест да влезе. Тя дръпна от топката на вратата табелката „Не безпокойте“, окачи я на дръжката отвън, затвори и извади от плика две картонени чаши с кафе. Докато му подаваше неговата, го лъхна уханието на парфюма й. Белинда бе една от най – пленителните жени, които някога бе срещал.
— Смяташ ли се за бунтовник, Джейк?
Той махна капачката на картонената чаша и я метна в кошчето за боклук.
— Май никога не ми е хрумвало.
— Аз мисля, че си. – Белинда седна на единствения стол в стаята и кръстоса крака, така че полата й се разтвори над колене. – Ти си бунтовник без кауза. Мъж, който следва собствените си правила. Това е едно от нещата, които най-много ме вълнуват у теб.
— Значи, има и още?
Той се усмихна, но в следващия миг осъзна, че тя говори напълно сериозно.
— О, да. Спомняш ли си, когато тичаше в „Дяволска касапница“? Беше страхотно. Харесва ми, когато си сам срещу всички. Точно такъв филм би направил Джими, ако не беше умрял.
— Джими?
Той хвърли няколко възглавници до таблата и се облегна на тях.
— Джеймс Дийн. Винаги си ми напомнял за него. – Тя стана и пристъпи към леглото. В полумрака на стаята сините й очи излъчваха обожание. – Бях толкова самотна – прошепна. – Искаш ли да се съблека? За теб?
Джейк бе уморен от игрички, а нейната прямота бе като свеж полъх.
— Това е най-доброто предложение, което съм получавал от месеци.
— Искам да ти доставя удоволствие.
Белинда приседна на леглото и се наведе, за да го целуне. Когато устните им се срещнаха, ръцете й се вкопчиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха по ръцете му. Той я целуна страстно и докосна гърдите й през копринения плат на роклята. Тя тутакси се отдръпна и понечи да откопчае копчетата на кръста.
— Хей, по-бавно – помоли той нежно.
Тя вдигна към него очи, замъглени от смут.
— Не искаш ли да ме видиш?
— Целият ден е на наше разположение.
— Аз искам само да ти доставя удоволствие.
— Удоволствието трябва да е взаимно.
Джейк я дръпна под себе си и плъзна ръка под полата й.
Когато Белинда усети ръката му върху бедрото си, пред погледа й изплува сцена от „Дяволска касапница“. Птичаря Калибър имаше стълкновение с красива англичанка. Белинда си спомни как я дръпна рязко от коня, за да падне право в обятията му, как пръстите му шареха по тялото й, претърсвайки я за ножа, който той знаеше, че тя носи. Докато ръката на Джейк чертаеше кръгове върху бедрото й, тя си представи, че той я претърсва.
Устните й се разтвориха за целувките му… омайни, пламенни целувки. Искаше да се съблече за него, ала той свали дрехите й една по една. Беше някак смущаващо да гледа лицето му толкова отблизо, затова тя затвори отново очи и си го представи как изглеждаше на екрана.
Така беше по-добре. Много по-добре…
Разтвори крака в безмълвна покана. Брадата му одраска кожата й, причинявайки й сладка болка. И тогава той спря.
Докато се взираше в затворените очи на Белинда, Джейк осъзна, че е направил огромна грешка. Тя беше абсолютно безучастна, като някаква целомъдрена весталка, предлагаща се в дар на боговете. Обожанието, с което го обгръщаше от деня на първата им среща, сега му се струваше малко зловещо. Можеше да направи с нея каквото пожелаеше, ала това бе все едно да се люби с надуваема кукла.
Очите й рязко се отвориха. Той едва устоя на желанието да помаха ръце пред нея, за да провери дали е с него, или се е отнесла някъде.
— Нещо не е наред ли? – попита Белинда.
Той си каза да го направи и да приключи, но образът на Фльор изникна в главата му и това, което му се бе сторило малко зловещо, сега изглеждаше мръсно и долно.
— Размислих – промърмори той и се отдръпна от нея. – Извинявай.
Тя протегна ръка и докосна рамото му. Той зачака да последва обичайният разпит – опитваше се да измисли какво да каже – но за негово изумление нищо не се случи.
— Добре – рече тя.
След миг вече я нямаше.
* * *
Изминаха три дни, но докато Джейк седеше отзад на трактора, с голи гърди, покрити с фалшива пот, инцидентът не спираше да го безпокои. Зърна Белинда да чете списание, разположила се на сгъваем стол близо до караваната, където се помещаваше гардеробът. Беше направил всичко възможно, за да я избягва. Оказа се напразно, защото отношението й към него не се бе променило. Изглежда, не очакваше нищо от него, и дори само това бе твърде смущаващо.
— Ето ти ризата.
Той се сепна и вдигна очи. Не бе усетил приближаването на Лин.
— Откога завеждаш гардероба? – попита той и взе джинсовата риза от ръцете й.
— Исках да поговоря с теб, без никой да ни чуе. – Лин скръсти ръце върху бутафорния корем, издуващ роклята за бременни. Нещо в решителното й изражение го накара да застане нащрек. – Онази сутрин видях Белинда да влиза в стаята ти.