Выбрать главу

Джейк прокара ръка през косата си.

Джони Гай поклати глава.

— Твоят агент предложи да се използва дубльорка, но ние нямаше да подпишем договор с теб при тези условия. Нямаше да се получи. Не пасва на концепцията ни за тази сцена. Твоите хора го знаеха.

Обзе я паника.

— Има някаква грешка. Ще се обадя на агента ми.

— Направи го, скъпа. – Съчувствието на Джони Гай още повече усили тревогата й. – Иди в офиса на Дик и говори на спокойствие.

Фльор хукна към офиса на продуцента и позвъни на агента си Паркър Дейтън. Когато затвори, бе пребледняла като платно и й се повдигаше. Изхвърча от студиото и затича към колата си.

Откри Белинда в едно от най-модните и изискани свърталища за знаменитости в Бевърли Хилс да обядва със съпругата на един телевизионен продуцент, когото искаше да впечатли. Щом видя лицето на дъщеря си, Белинда тутакси се изправи.

— Скъпа, какво правиш…

— Трябва да поговорим.

Ключовете от поршето се врязаха в дланта й.

Белинда улови ръката на Фльор и се усмихна на сътрапезницата си.

— Ще ни извиниш ли за момент? – Поведе Фльор към тоалетната и затвори вратата. – Какво означава всичко това? – попита студено.

Фльор стисна още по-силно ключовете. Болката от острите им ръбове, впити в кожата й, й подейства почти успокояващо, навярно защото знаеше, че всеки миг може да я спре.

— Току-що говорих с Паркър Дейтън. Той ме осведоми, че в договора ми не се предвижда използване на дубльорка. Добави също, че ти си му казала, че съм размислила.

Белинда сви рамене.

— Те нямаше да се съгласят с твоето условие, бебче. Паркър ги притиснал, но те заявили, че това не подлежи на обсъждане. В никакъв случай нямало да снимат сцената с дубльорка.

— Значи, си ме излъгала? Макар да знаеше какво е отношението ми към голите снимки.

Белинда извади от чантата си пакет цигари.

— Ти никога нямаше да подпишеш договора, ако знаеше, че няма да се използва дубльорка. Аз трябваше да те защитя и да се погрижа за интересите ти. Мисля, че сега сама го разбираш.

— Няма да се снимам.

— Разбира се, че ще го направиш. – За пръв път по лицето на Белинда се мярна сянка на безпокойство. – Господи, едно дело за нарушаване на договор ще означава край на кариерата ти в Холивуд. Няма да съсипеш бъдещето си заради някакви буржоазни предразсъдъци.

Ключовете се забиха още по-дълбоко и Фльор изрече въпроса, който отдавна не се осмеляваше да зададе:

— Белинда, това твоята кариера ли е, или моята?

— Как можа да изречеш нещо толкова злобно и неблагодарно! — Белинда хвърли на пода цигарата, която току-що бе запалила, и я смачка яростно с тока на обувката си. – А сега ме изслушай, Фльор, и обърни внимание на всяка една дума, която ще ти кажа. Ако направиш нещо, което да застраши този филм, отношенията помежду ни никога няма да бъдат същите.

Девойката се втренчи смаяно в майка си, неспособна да повярва на ушите си. Ледени тръпки плъзнаха по тялото й.

— Не го мислиш сериозно.

— Никога не съм била по-сериозна.

Колкото и да се взираше Фльор в лицето на Белинда, не откри нищо друго, освен непоколебима решителност. Гърдите я стегнаха, сякаш изведнъж бяха изпомпали целия въздух от дробовете й, и тя с последни сили избяга от тоалетната. Белинда извика след нея, но Фльор не спря. Мина като в мъгла между масите и се озова на улицата. Тънките подметки на сандалите й шляпаха по паважа, когато се затича нагоре по една улица, после нагоре по друга, опитвайки се да избяга от мъката. Не знаеше накъде отива, но не можеше да спре. Тогава видя телефонната будка.

Ръцете й трепереха, докато набираше номера, а роклята бе залепнала за кожата й.

— Аз… съм – запелтечи тя, когато отсреща вдигнаха.

— Почти не те чувам. Нещо лошо ли е станало, enfant?

— Да, нещо много лошо. Тя… тя ме излъга.

Борейки се да си поеме дъх, Фльор му разказа какво се бе случило.

— Нима си подписала договор, без първо да го прочетеш? – попита той, когато тя свърши.

— Белинда се занимава с договорите.

— Много ме боли за теб, enfant – промълви той тихо, – но току-що си научила най-трудния урок за майка си. На нея не може да й се вярва. Никога.

Странно, но нападките на Алексей срещу Белинда предизвикаха у Фльор инстинктивното желание да я защити. Не го направи.

Тя се върна вкъщи чак когато бе сигурна, че Белинда е отишла на фризьор. Щом се прибра, облече банския и се хвърли в басейна. Джейк се появи тъкмо когато излизаше от водата.

Беше облечен в стари тъмносини шорти и толкова избеляла тениска, че отпред едва се забелязваха контурите на лицето на Бетовен. Единият от дебелите му спортни чорапи се беше увил около глезена. Беше размъкнат и разрошен – корав каубой с яки юмруци, озовал се погрешка в Бевърли Хилс. Когато го видя, Фльор бе обзета от абсурдна, безумна радост.