— Няма да ти хареса.
Белинда почувства как в стомаха й се образува странна празнота. Измъкна хартията от пръстите му и погледът й пробягна по напечатания на машина списък. Два пъти го прочете, преди да открие името си. Отстрани имаше кратка бележка. Момичето се взря в думите, опитвайки се да ги проумее. Накрая смисълът им достигна до съзнанието й.
Белинда Бритън – прочете тя. – Страхотни очи, страхотни цици, никакъв талант.
* * *
Някога „Градините на Аллах“ бяха любимото свърталище на холивудските звезди. Първоначално сградата бе построена за дом на Ала Назимова, великата руска киноактриса, а в края на двайсетте бе превърната в хотел. За разлика от „Бевърли Хилс“ и „Бел Еър“, още от самото си откриване „Градините“ никога не се е смятало за напълно почтено и благопристойно място и около него винаги е витаела някаква съмнителна атмосфера. Ала звездите продължаваха да го посещават, привлечени от двайсет и петте бунгала в испански стил, също като нощните пеперуди от светлината. Мъжете живееха в тях между два брака: Роналд Рейгън се бе приютил в едно от бунгалата след раздялата с Джейн Уаймън, Фернандо Ламас след края на брака си с Арлин Дейл. В златните дни на хотела тук можеше да се натъкнеш на най-големите знаменитости: Богарт и неговото бебче, Тайрон Пауър, Ава Гарднър. Тук идваха Синатра и Джинджър Роджърс. Сценаристи седяха на белите сгъваеми дървени столове пред вратите и печатаха по цял ден, прегърбени над пишещите си машини. В едно от бунгалата репетираше Рахманинов, а в друго – Бени Гудман. И винаги някъде имаше купон.
В тази септемврийска вечер на 1955-а „Градините“ изживяваха последните си дни. Мръсни и ръждиви ивици браздяха хоросановите стени, мебелите в бунгалата бяха овехтели и изпочупени, а предишния ден в басейна бе открит мъртъв плъх. Ала колкото и да бе невероятно, цената на бунгалото тук не беше по-ниска от тази в „Бевърли Хилс“, при все че само след четири години мястото щеше да бъде разрушено до основи. Но в тази септемврийска нощ „Градините“ все още бяха живи и както преди, върху небосвода им все още проблясваха звезди.
Били отвори кавалерски пасажерската врата, за да слезе Белинда.
— Хайде, сладурче. Купонът ще те развесели. Ще бъдат няколко момчета от „Парамаунт“. Ще те запозная. Със сигурност ще ги очароваш.
Пръстите й, отпуснати в скута, стиснаха листа в юмрук.
— Ще ме оставиш ли за малко сама, може ли? Ще се срещнем вътре.
— Става, сладурче.
Чакълът захрущя под отдалечаващите му се стъпки. Белинда смачка листа на топка и се отпусна на седалката. Ами ако наистина нямаше талант? Когато си мечтаеше да стане кинозвезда, тя никога не се бе замисляла особено за играта. Предполагаше, че ще вземе няколко урока по актьорско майсторство или нещо подобно.
Редом спря автомобил, от който гърмеше радио. Двойката не си даде дори труд да изключи двигателя и започна страстно да се целува. Навярно гимназисти, дошли да се скрият на паркинга на „Градините на Аллах“.
Внезапно музиката спря и се разнесе гласът на говорителя.
Беше водещата новина.
Говорителят прочете информацията спокойно, сякаш ставаше дума за нещо обичайно, сякаш не беше нещо ужасяващо, слагащо край на живота на Белинда и на целия й свят. В съзнанието й отекна протяжен вик на болка.
Джеймс Дийн беше мъртъв.
Тя отвори вратата и се затича през паркинга, накъдето й видят очите, нехаеща за нищо и никого. Втурна се през храстите и хукна надолу по една пътека, опитваща се отчаяно да избяга от задушаващата я мъка. Профуча покрай басейна с формата на родното Черно море на Азимова, покрай големия дъб в другия му край, на който висеше телефонен апарат с табелка „Само за служители“. Тича, докато не се озова пред дълга хоросанова стена, опасваща някакво бунгало. Прислони се в мрака до стената и избухна в плач, оплаквайки погубените си мечти.
Джими, също като нея, беше от Индиана, а сега беше мъртъв. Загинал на шосето за Салинас, шофирайки сребристото си порше, което той бе нарекъл „Малкото копеле“. Той бе заявил, че всичко е възможно. Един мъж сам кове съдбата си; една жена сама направлява живота си.
— Скъпа моя, вдигаш ужасен шум. Имаш ли нещо против, ако отидеш някъде другаде да оплакваш бедите си? Освен, разбира се, ако не си пленителна красавица. В такъв случай си поканена да минеш през портичката и да пийнеш с мен.
Дълбок, плътен глас с британски акцент долетя до нея над хоросановата стена.
Белинда рязко вдигна глава.
— Кой сте вие?
— Интересен въпрос. – Последва кратка тишина, нарушавана единствено от музиката в далечината. – Да кажем, че съм мъж, изтъкан от противоречия. Любител на приключения, жени и водка. Не е задължително в този порядък.