— Не това бе! — казва Чарли. — Става дума за апартамента ти. Преди няколко часа го разбиха. Стори ми са, че са чупи стъкло, така че слязох да проверя. Бяха са промъкнали през задния прозорец, но аз ги стреснах, преди да са награбили много неща. — Той се хили и ме шляпва по рамото. — Длъжник си ми, хлапе. Колко хазяи ша намериш, дето да са и охрана?
Започвам да се успокоявам. Насилвам се да се усмихна, докато минавам край него.
— Ти си върхът, Чарли.
— Знам аз. Успяха да ти отмъкнат уредбата и плочите, но можеше да е още по-сериозно.
Обръщам се към Чарли. Чувствам как целият свят, цялата тежест на времето се стоварва върху ми. Не мога да го спра. Идва неканено, без предупреждение. Очите на Чарли почти изскачат от орбитите, когато запращам своя истеричен, подобен на писък смях в лицето му.