Гледаха се от двете страни на пропастта, появила се след годините, които ги разделяха.
Тя вероятно си даде сметка, че ще е твърде трудно да разбере колко дълбока е тази пропаст, и затова насочи вниманието си отново към Каин, към по-лекия път.
— Каин ми се струва по-голям, Тък. Възможно ли е това?
Тъкър се усмихна. Джейн беше единственият човек на света, който го наричаше Тък.
— Спортува…
— Хубав е както винаги. — Погледна го пак. — Чух за Авел.
При споменаването на второто му куче Тъкър усети бодване в сърцето. Пред очите му мина касапницата, ноздрите му изведнъж се изпълниха с миризма на дим, в ушите му отекнаха писъците на ранените му другари. Погледът му се замъгли при спомена за купчина тъмна козина, просната върху червеникавата скала…
Авел…
Докосване по коляното го върна в собственото му тяло.
— Много съжалявам, Тък — каза Джейн и леко стисна коляното му. — Трябваше да ти се обадя. Трябваше да поддържам връзка.
— Няма нищо — отговори той пресипнало. — С Каин почти непрекъснато сме в движение.
Джейн изправи гръб и сложи длан на хълбока на Каин.
— Знам колко го обичахте вие двамата.
Тъкър преглътна с усилие.
— Е, поне ние тримата отново сме заедно.
Тъжна усмивка смекчи чертите ѝ. В Афганистан бяха четирима.
Тъкър се овладя, после кимна към заспалото момче.
— Няма ли най-после да ми разкажеш за новия член на бандата?
Джейн се обърна към детето и лицето ѝ засия от любов.
— Казва се Нейтън. След два месеца става на четири. Честно казано, той е единствената причина да не ти се обаждам през цялото това време. Трудно е. Винаги съм смятала, че с теб, ти и аз… разбираш.
„Разбирам“.
— Преди пет години срещнах един страхотен човек… Майк. Застрахователен агент, ако можеш да си представиш.
— Защо да не мога?
— Знаеш колко съм пристрастена към адреналина. Някъде дълбоко в ума си винаги съм се виждала с някой рисков тип. Ако не ти, поне тореадор, алпинист или пещерняк. Но срещнах Майк. Беше забавен, мил, сладък, хубав. — Поклати глава. Спомените я накараха да се усмихне, макар тъгата да напираше в очите ѝ. — Влюбихме се, забременях.
— И къде е Майк сега?
Джейн го погледна.
— Умря при автомобилна катастрофа. Само три седмици след като се роди синът ни. Беше толкова горд… толкова щастлив…
Тъкър не очакваше това. Имаше чувството, че някой го е ударил в корема.
— Съжалявам, Джейн.
Тя кимна и избърса една сълза.
— След това се дистанцирах от всички. Синът ми и работата ме превзеха изцяло, без остатък. Мислех си да ти се обадя в някои моменти, но не се бяхме виждали толкова дълго… Просто не знаех какво да ти кажа.
— Разбирам. — Той огледа малката стая, готов да премине към не толкова болезнена тема. Джейн го бе потърсила поради някаква конкретна причина. — Как изобщо ме намери?
Тя сви рамене.
— Имам приятели на тайни места.
Тъкър повдигна вежда.
— Добре де. Проследих кредитните ти карти. Ако наистина искаш да изчезнеш, ще трябва да поработиш още малко по въпроса.
Разбира се, тя се шегуваше, но той регистрира съвета ѝ — каза си, че е станал доста небрежен в покриването на следите си.
„Ставаш невнимателен“.
С палец и показалец Джейн прибра кичур коса зад дясното си ухо. Тъкър помнеше този жест — обичаше го, макар и да не си даваше сметка защо. Усети се, че се е втренчил в нея.
— Какво? — попита тя.
— Нищо. Къде живееш сега?
Джейн се поколеба.
— Предпочитам да не казвам. Не че ти нямам доверие. Просто колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
Тъкър би се отнесъл с презрение към подобен конспиративен тон, ако го бе чул от някой друг. Това обаче беше Джейн, уравновесена колкото си иска, че и повече. Тя беше най-добрият анализатор на разузнавателни данни при рейнджърите, придадена към специалния батальон. В миналото с Тъкър бяха работили доста често заедно по координирането на мисии, докато тя не напусна армията, седем месеца преди него.
— Джейн, каза, че си в опасност. И че някой иска да те убие.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Може просто да си въобразявам. При моята работа вероятно е нормално да си параноик. Имам обаче Нейтън и с него не мога да поемам никакви рискове.
— Добре, разкажи ми какво се е случило.
— Нали помниш Санди Конлън?
Тъкър трябваше да се замисли за миг, преди да се сети. Беше толкова отдавна!