Обърна се рязко към Джейн и се отърси от опасенията за приятелите им.
— Оттук не можем да направим нищо, за да им помогнем. Да се надяваме, че Рекс ги е предупредил да се скрият на сигурно място.
Тръгна към останките на моторницата в залива.
— Помогни ми да намерим всичко, което се държи над водата. Спасителни жилетки, дървени скари, празни туби за гориво. Ще трябва да направим някакъв сал, за да се махнем от този камънак.
Хвана една извита част от носа и я повлече към водата. Не биха могли да преминат с плуване силните течения около острова. За да оцелеят, трябваше да разполагат с нещо, което да ги държи над водата. Брегът на Венесуела беше само на шест-седем километра западно от острова. Имаха някакъв минимален шанс да се доберат дотам, ако побързат.
Джейн започна да тършува из отломките. Измъкна каквото беше останало от една оранжева спасителна жилетка и го хвърли към него.
— Лион ни е подмамил на това зарязано от бога място — каза Тъкър. — Трябваше да го предвидя. Прекалено лесно го проследихме дотук. Човек като него не би направил подобна грешка.
Спомни си дрона, който бе потопил лодката им. Беше долетял откъм Тринидад.
— Патос никога не е бил база за операцията им.
Джейн огледа една червена туба за гориво. Беше пробита от куршуми и тя я захвърли ядосано настрана.
— Очевидно е искал да ни държи настрана и затова ни е пратил тук.
„Където може да ни види сметката, когато поиска“.
Тъкър провери дали парчето от носа ще се задържи на повърхността, но то потъна веднага. Уморен и ядосан, той погледна към горящия град и се заслуша в далечния тътен.
— Нямаме никакво време. — Казваше го интуицията му на войник.
Джейн се вгледа в него.
— Единствената причина Лион да не бомбардира този остров досега е, че не е искал да издаде намеренията си прекалено рано — обясни Тъкър. — Ако го беше направил, щеше да предупреди военните на Тринидад.
— Значи сега сме лесна плячка.
Каин вдигна нос към небето и изръмжа предупредително.
Между експлозиите доловиха нов звук — познатото жужене на дрон, приближаващ над водата. Звукът се усилваше. Тъкър изруга — знаеше какво означава това. Лион нямаше да рискува. Беше изпратил дронове, за да се справят с тях веднъж и завинаги.
„Не можем да се измъкнем от този остров“.
— В джунглата! — отсече той и посочи.
Едва успяха да се скрият под короните на дърветата и първият дрон — боен ястреб — се плъзна над залива. Стигна до брега, издигна се над гората и листата прошумоляха при преминаването му.
След него се появиха още два.
Миг по-късно силен гръм разтърси малкия остров и огнена експлозия освети гората на запад. Това не беше касетъчна бомба. Вятърът донесе миризмата на изгоряло и някаква химическа миризма, донякъде подобна на бензин, но не и нещо, с което да искаш да заредиш колата си.
— Какво е това? — извика Джейн.
И тогава се чуха втора и трета експлозия.
— Дроновете пускат напалм. Лион възнамерява да изгори острова до гола скала.
„Заедно с нас“.
23:04 източно лятно време
Смит Айланд, Мериланд
Пруит Келерман се разхождаше покрай редиците монитори, монтирани на стената в кабинета му. Екраните показваха предаванията на различните медии, собственост на „Хорайзън“. Коментатори говореха оживено, но Пруит бе намалил звука. Понякога четеше последните съобщения от Тринидад, които се редяха на ленти под основното изображение. Или, ако на някой екран се появеше репортаж на живо от Порт ъф Спейн, пускаше звука с дистанционното.
Най-добрият му източник на информация обаче седеше зад бюрото му. Дъщеря му се взираше в лаптопа си, в един айпад и в настолния компютър на баща си и се справяше с трите устройства с виртуозността на майстор пианист. Лора беше единственият човек, който можеше да седи на стола му, и това беше уместно.
Един ден всичко щеше да е нейно.
Надяваше се наследството му скоро да стане легитимно.
Нов репортаж привлече вниманието му към един от мониторите. Показваха църква, обхваната от пламъци. Готическата ѝ камбанария беше срутена и овъглена. През стъклописите на розетата над вратата се виждаха пламъци, които хвърляха пъклена светлина.
Стиснал гневно зъби, Пруит увеличи звука. Беше инструктирал техниците, които провеждат атаката, да пазят историческите сгради.
Коментарът от екрана беше не по-малко гневен: „… последно от Порт ъф Спейн: Получихме кадри от разрушената катедрала „Света Троица“, един от най-старите паметници в града, завършена през 1818 г. Хаос и паника царят навсякъде. Обявено е военно положение. Военните опитват да се справят с тази терористична атака, за която се смята, че носи отговорност революционна група, фракция на Народната партия на Тринидад. Веднага щом…“