Пруит намали звука. Поне в едно кампанията се развиваше според плана. Бомбардировката трябваше да предизвика хаос, който да скрие истинската война, която се водеше зад дима и пламъците. Флотилията дронове вече беше пробила комуникационната инфраструктура на острова и сега психологическите операции, включени в кампанията, можеха да сеят дезинформация по всички овладени канали.
Разпространяваха слухове и инсинуации, като в същото време медиите пускаха фалшиви репортажи. Както е добре известно, хората са склонни да вярват на всичко, което прочетат или чуят в новините. И още по-добре, когато е поднесена достатъчно добре, дезинформацията се подема и се преповтаря от медия на медия, разпространява се като цифров горски пожар, опустошава истината и вместо нея остава само изфабрикуваната история.
Той се обърна към дъщеря си за потвърждение. Като директор по комуникациите на „Хорайзън“, тя следеше социалните медии от региона и пулса на събитията много по-прецизно от всеки новинарски канал. През последните часове Пруит трябваше да внимава — Лора не биваше да открие истинската му роля в случващото се. Присъствието ѝ тук обаче откриваше и една възможност.
Ако Лора не бе в състояние да види реалността зад измислиците, значи едва ли и някоя друга медия би успяла.
— Какво чуваш за тази революционна група? — попита той.
Лора поклати глава.
— Всички като че ли мислят, че зад взривовете стои някаква фракция на НПТ. Туитовете от региона са пълни със спекулации дали шефовете на партията са знаели, или отговорността е само на отцепническата групировка.
— А нещо по въпроса как тези терористи са успели да организират и координират такава атака?
— Заради това всички са в паника. — Лора махна няколко кестеняви къдрици от челото си и вдигна очи. Изглеждаше уморена, но отдадена на работата си. — Според някои съобщения били видени военни бронирани машини, които изстрелвали гранати по различни цели. Други са видели хеликоптери да пускат бомби от небето.
Пруит кимна. Много добре знаеше откъде са се появили тези съобщения — от нищото. Те бяха първата фаза на пакета от психологически операции. Скоро щяха да се появят изфабрикувани кадри — лошокачествени видеозаписи, заснети с нестабилни камери, неясни фотографии, — които щяха да залеят медиите от анонимни източници, за да потвърдят допълнително историята, която Пруит искаше да се разказва — за терористична атака, организирана от група, която иска да свали сегашната администрация в Тринидад.
Дали щеше да се получи обаче?
Това беше целта на тази проба — да докаже концепцията за следващата генерация война. Цената на всичко това беше изненадващо малка. За цялата операция беше нужна малка ескадрила дронове — три тип „Боен ястреб“ за тежки боеприпаси, два тип „Палач“, които да подсилват хаоса, и няколко малки тип „Оса“, които да проникнат в цифровата инфраструктура на града.
При наличието на стелт технология и под прикритието на нощта до никоя от основните медии не бе достигало съобщение за странни летящи обекти в небето. Той подозираше, че някои хора може и да са видели подобни неща, но протоколът за психологическите операции налагаше всякакви подобни споменавания да бъдат заличавани и заменяни с още фалшиви разкази и изфабрикувани видеозаписи.
— О, боже! — изпъшка Лора.
Пруит се обърна към дъщеря си.
— Какво има?
— Току-що са бомбардирали някакво средно училище. Спасителните екипи опитват да проникнат в развалините.
Пруит погледна часовника на стената.
— Там наближава полунощ. Едва ли е имало деца в сградата.
Лора го изгледа втренчено. Лицето ѝ бе пребледняло, поради което луничките ѝ се открояваха още повече.
— Според доста постове във Фейсбук в училището е имало предварително парти за Халоуин. Когато атаката е започнала, задържали децата вътре, за да ги предпазят.
Пруит трепна — не толкова заради потенциалните жертви, а защото трябваше да измисли как да представи всичко това в своя полза. Искаше да се обади по телефона, но не го направи — отиде при Лора и я прегърна.
Тя опря лице на гърдите му.
— Защо? — изхлипа. — Що за човек трябва да си, за да извършиш такава жестокост?
Той я прегърна по-силно, сякаш искаше да я предпази от реалностите на живота, както бе правил винаги. Молеше се дъщеря му да открие начин да балансира чувството си за справедливост с фактите в този свят. Точно това искаше да ѝ даде, на нея и децата ѝ — властта и богатството, нужни за да направиш света по-добър.