Каин тръгна до него, вдигнал високо глава, за да усеща миризмите. Тъкър нагази във водата, потопи се изцяло… и чу шум — нов, който звънеше в ушите му под водата.
Изправи се и погледна Джейн. Тя също се ослушваше. Явно го бе чула. Беше рев на мотор, който се носеше над водата. След малко Тъкър определи посоката. Иззад скалите вляво се появи сребриста моторница, направи остър завой и пое към тях — явно ги бяха забелязали.
Двигателят рязко снижи обороти и лодката остана почти на място, като леко се поклащаше.
За момент Тъкър си помисли, че някой идва да търси оцелели на горящия остров и ще ги измъкне.
От лодката се надигна един-единствен човек.
Тъкър веднага го позна.
Беше Карл Уебстър.
Уебстър вдигна черната тръба на гранатомет на рамото си и го насочи към тях. Тъкър нямаше време да разкопчае кобура и да извади пистолета от мокрите си дрехи. Погледна димящия ад зад тях, после пак към Уебстър.
„От трън, та на глог“.
Уебстър натисна спусъка.
Тъкър приклекна. Фигурата на Уебстър се скри зад кълбо дим. Гранатата излетя високо над главите им и остави димна следа.
Тъкър я проследи с поглед и видя как поразява целта си над брега. Експлозията разкри клинообразната заплаха, скрита в дима. Боен ястреб. Дронът се пръсна на парчета, които се посипаха върху пясъка и във водата.
— Бързо! — изкрещя Уебстър. — Домъкнете си задниците тук!
Джейн тръгна към него през водата. Тъкър също тръгна към лодката, като почти влачеше Каин. Нямаше представа какво се случва — само че се е появил изход от огнения ад.
Уебстър се наведе през борда и улови ръката на Джейн. Изтегли я вътре, после се наведе, улови жилетка на Каин с две ръце и също го качи. Тъкър отскочи от дъното, улови се за борда и се изкатери сам.
Когато всички седнаха, Уебстър форсира двигателя, завъртя руля, обърна лодката в обратна посока и след като излязоха от залива, попита:
— Джейни, добре ли си?
Джейн погледна Тъкър, после пак шефа по сигурността на „Танджънт“.
— Вече съм по-добре, Карл.
— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа Тъкър. Рядко ругаеше, но ситуацията определено си заслужаваше.
Джейн докосна ръката му.
— Ще ти обясня по-късно.
Тъкър извади пистолета си и го насочи към Уебстър.
— Зарежи „по-късно“. Кажи ми какво става, по дяволите!
— На какво ти прилича? — изкрещя в отговор Уебстър, без да обръща внимание на заплахата. — Вадя ви задниците от огъня, това става!
— Но… защо?
Джейн натисна пистолета, за да го свали.
— Карл ми помогна да оцелея при чистката след Проект 623.
Тъкър се замисли. Гледаше Джейн втренчено. Заливаха го противоречиви емоции: предателство, облекчение, стъписване, гняв, някакви чувства, които човешкият език не може да опише с думи.
Уебстър използва момента на объркване и попита:
— А Нора? Знам, че се измъкна от Редстоун. Какво стана с колегите ѝ? Стан, Такаши, Даян?
При споменаването на тези имена вихрушката от емоции на Тъкър най-накрая се укроти и остана само една.
Бяс.
— На теб какво ти пука? — викна той и пак вдигна пистолета.
— Направих каквото можах — каза Уебстър; двигателят почти заглуши думите му. Погледна Джейн. — Нямах избор, Джейни, ти би трябвало да го знаеш. Там, в Силвър Спрингс, малко преди да закрият Проект 623, Лион ми показа снимка на бившата ми жена и дъщеря ми, Аманда. Беше директен. Или си мълча, или свършвам в гроб до тях двете.
Тъкър видя болката в очите му.
— Не съм убил никой от останалите — каза Уебстър. — Би трябвало да знаеш и това. Съгласих се и реших, че така бих могъл да ви помогна. Ти беше умна и имаше контакти. Не се оказа трудно да убедя Лион, че си се измъкнала сама. Освен това, Джейни, знаеш какви са чувствата ми към теб.
Джейн се отпусна на една от седалките.
— Карл…
— Знам, че няма взаимност от твоя страна, но от това чувствата ми не стават по-малко истински.
Тъкър гледаше втренчено тила на Уебстър. Спомняше си думите на Нора как в тесните помещения често се появявали странни връзки.
— Когато ме изпратиха да наблюдавам „Одиша“ в Редстоун — продължи Уебстър, — вече бях сериозно затънал. Убедих сам себе си, че бих могъл да защитя тази нова група заради позицията, която заемам.
— Ами Санди Конлън? — попита Джейн.
— Лион и хората му разчистваха след като Санди успя да направи системата за дроновете. Тя и екипът ѝ не им бяха нужни повече. Аз обаче знаех, че Санди прави още нещо. Беше адски умна. Опитах да я защитя… макар че тя не знаеше.
— А ние? — попита Тъкър.
Уебстър го погледна, после погледна Каин.
— Отначало нямах представа кой си. Мислех, че може да работиш за Лион или за някой друг. После научих, че Джейн те е изпратила да душиш около Редстоун. — Кимна към нея. — Когато ви видях на охранителната камера в „Бели пясъци“, опитах да ви намеря, преди да изригне адът, обаче това насочи вниманието на Лион към мен.
Тъкър си спомняше разговора с французина. Лион в крайна сметка беше научил за влизането им във военната база. Изглежда, това бе капката, преляла чашата — прекалено много грешки.
— Трябваше да бягам. Отведох Аманда и Хелън на безопасно място и се свързах с двама души от „Танджънт“, които още бяха лоялни към мен. От тях научих какво планира Лион да направи с вас, така че дойдох тук. Едва се добрах. Лион е изтеглил всичко с ден напред. Когато видях острова да гори, реших, че сте мъртви, но все пак трябваше да проверя.
Тъкър се вгледа в пламъците, които проблясваха през пелената от дим над Порт ъф Спейн.
— Какво е намислил да прави тук, в Тринидад?
Карл поклати глава.
— Не съм сигурен. Тринидад обаче е реална проба за нещо доста по-голямо, което трябва да се случи след три дни. Всъщност една от целите на Тринидад е да отвлече вниманието на света, да накара всички да се взират насам, докато истинската атака ще се осъществи другаде.
— Къде? — попита Джейн.
— Не знам… Наистина не знам.
Тъкър имаше по-належащ въпрос:
— Кой стои зад всичко това? За кого работи Лион?
Уебстър го погледна намръщено.
— Не знаеш ли?
— Откъде бих могъл да знам?
— Лион работи за Пруит Келер…
Гърдите на Уебстър изригнаха и посипаха Тъкър с кръв и парченца плът. Смъртоносният снаряд проби празната седалка до Джейн. Уебстър се свлече от седалката и на фона на звездното небе Тъкър видя отдалечаващ се дрон.
Беше „палач“, вероятно същият, който бе унищожил моторницата им.
Дронът направи кръг и се подготви за ново нападение.
— Залегни! — извика Тъкър.
Хвърли се напред, избута тялото на Уебстър настрана и измъкна гранатомета. Още с качването на лодката беше забелязал отворено сандъче с гранати на пода до седалката. Грабна граната, мушна я в цевта и се обърна. Вдигна оръжието и го насочи към небето.
Изчака дронът да приближи.
„Време е за разплата!“
Прицели се и стреля. Трясъкът беше оглушителен и го обви в облак дим. Въпреки това видя проблясъка в небето. Гранатата улучи едно от крилата на дрона, завъртя го в спирала и го запрати в морето.
Когато падна, Тъкър седна зад руля.
— Дръж се!
Лодката се понесе по спокойното море. Тъкър не знаеше дали във въздуха няма още „палачи“ и дали останалите „бойни ястреби“, бомбардирали остров Патос, няма да получат нови инструкции да тръгнат след тях.
В огледалото виждаше обвития в дим остров. На места изригваха нови огньове — унищожението продължаваше.
Тъкър се обърна напред, към огнения силует на Порт ъф Спейн.
Бяха оцелели и това беше добре, но…
Какво беше станало с Франк и Нора?