— А ние? — попита Тъкър.
Уебстър го погледна, после погледна Каин.
— Отначало нямах представа кой си. Мислех, че може да работиш за Лион или за някой друг. После научих, че Джейн те е изпратила да душиш около Редстоун. — Кимна към нея. — Когато ви видях на охранителната камера в „Бели пясъци“, опитах да ви намеря, преди да изригне адът, обаче това насочи вниманието на Лион към мен.
Тъкър си спомняше разговора с французина. Лион в крайна сметка беше научил за влизането им във военната база. Изглежда, това бе капката, преляла чашата — прекалено много грешки.
— Трябваше да бягам. Отведох Аманда и Хелън на безопасно място и се свързах с двама души от „Танджънт“, които още бяха лоялни към мен. От тях научих какво планира Лион да направи с вас, така че дойдох тук. Едва се добрах. Лион е изтеглил всичко с ден напред. Когато видях острова да гори, реших, че сте мъртви, но все пак трябваше да проверя.
Тъкър се вгледа в пламъците, които проблясваха през пелената от дим над Порт ъф Спейн.
— Какво е намислил да прави тук, в Тринидад?
Карл поклати глава.
— Не съм сигурен. Тринидад обаче е реална проба за нещо доста по-голямо, което трябва да се случи след три дни. Всъщност една от целите на Тринидад е да отвлече вниманието на света, да накара всички да се взират насам, докато истинската атака ще се осъществи другаде.
— Къде? — попита Джейн.
— Не знам… Наистина не знам.
Тъкър имаше по-належащ въпрос:
— Кой стои зад всичко това? За кого работи Лион?
Уебстър го погледна намръщено.
— Не знаеш ли?
— Откъде бих могъл да знам?
— Лион работи за Пруит Келер…
Гърдите на Уебстър изригнаха и посипаха Тъкър с кръв и парченца плът. Смъртоносният снаряд проби празната седалка до Джейн. Уебстър се свлече от седалката и на фона на звездното небе Тъкър видя отдалечаващ се дрон.
Беше „палач“, вероятно същият, който бе унищожил моторницата им.
Дронът направи кръг и се подготви за ново нападение.
— Залегни! — извика Тъкър.
Хвърли се напред, избута тялото на Уебстър настрана и измъкна гранатомета. Още с качването на лодката беше забелязал отворено сандъче с гранати на пода до седалката. Грабна граната, мушна я в цевта и се обърна. Вдигна оръжието и го насочи към небето.
Изчака дронът да приближи.
„Време е за разплата!“
Прицели се и стреля. Трясъкът беше оглушителен и го обви в облак дим. Въпреки това видя проблясъка в небето. Гранатата улучи едно от крилата на дрона, завъртя го в спирала и го запрати в морето.
Когато падна, Тъкър седна зад руля.
— Дръж се!
Лодката се понесе по спокойното море. Тъкър не знаеше дали във въздуха няма още „палачи“ и дали останалите „бойни ястреби“, бомбардирали остров Патос, няма да получат нови инструкции да тръгнат след тях.
В огледалото виждаше обвития в дим остров. На места изригваха нови огньове — унищожението продължаваше.
Тъкър се обърна напред, към огнения силует на Порт ъф Спейн.
Бяха оцелели и това беше добре, но…
Какво беше станало с Франк и Нора?
23:58
Тъкър спря на стотина метра от кейовете на Порт ъф Спейн. Въздухът беше наситен с лютива миризма на огън. Над водата се носеше какофония от полицейски сирени, автомобилни аларми и гласове, усилени с мегафони.
Няколко склада край морето все още горяха, но кейовете бяха оцелели. За съжаление същото не можеше да се каже за „Хаят“.
Основната сграда на хотела гореше като факла и бе обвита в дим.
— Нора и Франк… — простена Джейн.
— Може да са се измъкнали — каза Тъкър. — Рекс ги пазеше.
Обаче не беше лесно да го каже достатъчно убедително.
Насочи лодката към най-близкия кей. Крайбрежната магистрала беше задръстена от евакуиращи се, имаше множество зарязани спрели коли. По банкетите към и от града се движеха военни джипове. Централните райони като че ли бяха ударени най-тежко и приличаха на огнена пустиня от разрушени небостъргачи.
— Защо са направили това? — попита Джейн, докато Тъкър завързваше лодката за кея. — Защо?
Той помнеше предишното предположение, че всичко е заради овладяването на ново нефтено находище. Ако обаче Уебстър беше прав, това бе само второстепенна полза. Същинската цел на нападението беше да отклони вниманието от нещо по-лошо.
Помогна на Джейн и Каин да слязат от лодката. Покриха тялото на Уебстър с платнище. Макар че Тъкър все още беше ядосан, този човек ги бе спасил. Когато му дойдеше времето, близките му щяха да получат останките му.
„Както и останките на Санди“.