Тъкър погледна към опустошения град. Зачуди се колко ли са жертвите, за колко хора още ще скърбят в тази кошмарна нощ. Обзе го гняв.
— Ако Франк и Нора са оцелели — каза Джейн, — как изобщо бихме могли да ги открием в този хаос?
— Трябва да има някакъв кризисен щаб или център, място, където ранените и останалите без дом да потърсят подслон и помощ. Ако Франк мисли разумно, би отвел Нора на такова място.
— Защо не опиташ пак телефона?
Докато приближаваха, той бе опитвал да се свърже много пъти — както с хотела, така и да събуди някой в Щатите.
— Няма смисъл. Мисля, че заглушават комуникациите. Островите са изолирани. Ще трябва да обикаляме пеша.
Тръгнаха — Джейн от едната му страна, Каин от другата. Имаха късмет, че все още са живи; надяваха се Нора и Франк също да са.
Скоро екип спасители ги упъти към Куийнс Парк Савана, където беше организиран импровизиран лагер за оцелелите. Обикновено паркът от двеста акра беше място за развлечения — имаше игрища за крикет и ръгби и ботаническа градина. Сега хиляди хора изпълваха поляните, обикаляха наоколо или стояха на групи по тревата или около пейките.
В центъра на парка бяха издигнати десетина бели палатки. Повечето бяха за оказване на първа помощ, но имаше и няколко за раздаване на храна и бутилирана вода. Между пострадалите се движеха хора от спасителните екипи с оранжеви костюми и клипбордове и записваха лични данни или данни за разрушенията в различни квартали.
Джейн изглеждаше отчаяна. Да открият приятелите си в този ужас изглеждаше почти невъзможно. Каин изведнъж клекна, сякаш и той си даваше сметка за безполезността на търсенето. Или пък просто беше уморен? Гледаше Тъкър особено.
— Какво има, момче? — попита Тъкър.
Каин вдигна глава, почеса се по ухото и изскимтя недоволно. Тъкър клекна до него. Не беше свалил екипировката на кучето. С нея Каин приличаше на служебно куче на някой от спасителните екипи и никой не му обръщаше внимание.
— Какво му е? — попита Джейн.
— Мисля, че е слушалката.
Тъкър извади слушалката от ухото на Каин. Огледа ухото за наранявания, но всичко изглеждаше нормално. Когато улови слушалката в дланта си, усети лека вибрация. Долепи я до ухото си и чу музика.
— Какво? — попита Джейн.
— „Бийтълс“.
Джейн сбърчи нос.
— Какво!?
— „Help!“5 на Бийтълс.
Тъкър мушна своята слушалка в ухото си и намести микрофона. Чу мелодията по-чисто. Някой излъчваше на същата честота. Не можеше да е съвпадение. Той чукна микрофона.
— Ало?
Чу шум, после познат глас:
— Тъкър, ти ли си?
Беше Франк.
— Къде сте? Нора добре ли е?
— И двамата сме добре, но имаме да разказваме невероятна история. В Куийнс Парк сме, на маса за пикник зад палатките.
— Идваме веднага.
Джейн го гледаше нетърпеливо.
— Живи са. Добре са. Хайде.
Забързаха към белите палатки и след известно озъртане видяха Франк да им маха. Нора седеше пред тарелка с наполовина изяден сандвич.
Тъкър прегърна Франк, а Джейн се спусна към Нора. Каин заподскача около тях, щастливо размахал опашка. Когато най-накрая се пуснаха, Тъкър сложи ръка на рамото на Франк и попита:
— Как направи тази магия с музиката по радиостанцията ми?
Франк вдигна очи към небето.
— С помощ от приятел. След като си дадохме сметка, че не можеш да се свържеш с нас по нормалните начини, оставихме Рекс да излъчва най-доброто от „Бийтълс“, с надеждата Каин да чуе.
— Умно — отбеляза Джейн.
Тъкър се намръщи.
— Обаче откъде взехте честотата? — Не я беше казвал нито на Франк, нито на никой друг.
Франк сви рамене.
— С помощ от друг приятел.
Нора посочи зад Тъкър. Той се обърна и видя позната фигура да крачи към тях с две тарелки с храна.
— Ето го моя голям мъжкар — каза жената, когато дойде при тях. Имаше предвид Каин обаче.
Беше Рут Харпър.
Наведе се и сложи едната тарелка пред кучето, после се изправи, махна от лицето си кичур руса коса и откри загоряло от слънцето лице с удивително високи скули. Беше по джинси и зелена блуза, а на носа ѝ бяха кацнали правоъгълни очила с дебели рамки, които ѝ придаваха някакъв странен сексапил.
— С Джейн ще си разделите останалите сандвичи — каза Рут и остави другата тарелка на масата.
— Ка… какво правиш тук? — попита Тъкър. Вече беше разбрал как Франк се е добрал до радиочестотата му. Рут Харпър знаеше всичко.
Тя сви рамене.
— Отказа човек на „Сигма“ да участва в тази мисия, така че реших да прекарам една отпуска на карибски остров, за да подобря тена си.