Джейн извади от джоба си снимка и му я подаде. На нея той видя себе си по-млад, ухилен глуповато, издул гърди, прегърнал с една ръка Джейн, а тя — една по-ниска стройна жена с кестенява коса и очила с черни рамки. В краката им бяха двете кучета, Каин и Авел.
Тъкър си спомни кога бе направена снимката и се усмихна. Санди беше цивилен анализатор на разузнавателни данни към 3-ти рейнджърски батальон във форт Бенинг, Джорджия. Често се включваше в бандата им. Тъкър си спомни острото ѝ чувство за хумор, веселия смях. Още едно приятелство, за което съжаляваше, че е оставил да му се изплъзне.
— Какво е станало с нея?
— Изчезнала е. Не можах да се свържа с нея цял месец, така че преди три дни се обадих на майка ѝ. Живее край Хънтсвил, в планината. Затънтено място. Банджо, селски танци, домашен алкохол и така нататък.
— Ясно. И какво научи от нея?
— Не много, но достатъчно, за да започна да се тревожа.
— Продължавай.
Джейн пое дълбоко въздух.
— Преди година и половина Санди получи нова позиция. Преди това беше анализатор към РАО.
РАО беше Разузнавателната агенция на отбраната.
— Всъщност тъкмо Санди ми помогна да започна работа в РАО. Бяхме заедно до напускането ѝ.
— Но ти още си там.
Джейн кимна.
Тъкър беше наясно, че няма смисъл да разпитва за подробности. Джейн несъмнено беше стигнала до работа с класифицирана информация, защото имаше съответните умения.
Тя продължи:
— След като Санди напусна, поддържахме връзка. Имейли няколко пъти седмично, два-три телефонни разговора месечно… от този порядък. През последните няколко седмици обаче долових, че нещо около нея не е наред. Първо си помислих, че е затрупана с работа, но когато настоях да ми каже, само повтаряше, че нямало никакви проблеми.
— А не е било така.
— Долавях нещо в гласа ѝ, особено последния път, когато говорихме. Стори ми се изплашена.
Доколкото Тъкър познаваше Санди, тя не беше от плашливите. Във вените ѝ имаше желязо.
— Каква беше новата ѝ работа?
— В Редстоун.
— Редстоун Арсенал?
Джейн кимна.
Редстоун беше военен обект в Хънтсвил, Алабама. Там бяха разквартирувани множество военни подразделения, предимно от областта на въздухоплаването и космическата индустрия, включително Агенцията за противоракетна защита и Маршал — космическият център за управление на полетите на НАСА.
— И какво е работела там?
— Не ми е споменавала. Може да не е имала право. Предполагам, че е била някакъв консултант. Че е участвала в някой много секретен проект.
— И сега я няма? — настоя той. — Изчезнала е, без да се обади на никого?
— Според майка ѝ Санди отишла да я види преди три седмици. Предупредила я, че ще отсъства две седмици и че не бива да се тревожи. Стори ми се странно обаче, че е настояла майка ѝ да не се обажда в базата и да не задава никакви въпроси.
— Да, странно е.
— И на мен ми се стори странно. — Джейн замълча за момент.
— Ако трябва да предположиш — попита той, — какво според теб се е случило?
— Някой я е отвлякъл.
Тъкър я погледна. Категоричността в гласа ѝ го накара да се замисли.
— Защо мислиш така?
— След като говорих с майката на Санди, направих някои дискретни проучвания, чрез приятели на приятели. Нейни и мои. Надявах се някой да знае нещо. Вместо това открих, че още двама общи колеги са изчезнали без следа. По-лошото обаче е, че четирима други са мъртви.
— Мъртви?
— Само през миналия месец. Един път задушаване от въглероден оксид в жилището, един път инфаркт, два пъти автомобилни катастрофи.
„Твърде много, за да са съвпадение“.
— Какво е общото между всички вас? — попита Тъкър. — Работехте върху нещо заедно? Всички ли бяхте базирани на едно и също място?
Джейн го погледна, но не отговори — което само по себе си беше отговор. Тъкър я познаваше твърде добре и си даваше сметка, че крие нещо, но реши да не я притиска. Помнеше какво му бе казала: колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Защо дойде при мен? — попита вместо това.
Джейн погледна ръцете си.
— На този етап не знам на кого мога да се доверя, а на теб вярвам повече, отколкото на когото и да било другиго. Освен това ти си… ти си… — Погледна го. — Находчив. И си външен човек за всичко това.
— Тоест никой не би заподозрял, че ти помагам — каза Тъкър.
— Освен това ще гледаш от друга гледна точка. Не съм забравила колко те бива да гледаш отвъд привидностите и да виждаш истината. Имам нужда от това. Имам нужда от теб.